Европейската комисия (ЕК) предложи засилване на солидарността между държавите от общността по отношение на предоставянето на убежище и гарантиране на закрилата за хората, нуждаещи се от убежище.
От Комисията отбелязват, че събитията като Арабската пролет, както и увелеченият брой на мигранти в Малта и на италианския остров Лампедуза, поставят въпросът със солидарността в центъра на вниманието. Те са показали колко е необходима общата европейска система за даване на убежище, допълват от Брюксел.
В момента до голяма степен са налице общи правила по тази политика, но солидарността между държавите по въпросите, свързани с предоставянето на убежище, е все още прекалено слаба.
В същото време системите за убежище на някои държави не функционират достатъчно добре, а в други - просто приемат на територията си прекалено малко лица, търсещи убежище.
През първите шест месеца на тази година например над 75% от всички молби за убежище са били подадени само в 6 държави от ЕС (Франция, Германия, Белгия, Великобритания, Швеция и Италия). Това означава, че много държави-членки биха могли да поемат значително по-голям дял от отговорността.
Освен това непредвидени обстоятелства могат да изправят пред трудности всяка една държава-членка, що се отнася до капацитета ѝ да се справи с потока от търсещи убежище лица, и Европейският съюз трябва да има готовност да подкрепи такива държави-членки, за да могат пристигащите да бъдат достойно посрещнати.
В приетото съобщение "Засилена солидарност в рамките на ЕС в областта на убежището" Европейската комисия предлага подобряване на системите за убежище чрез взаимодействие между законодателството на ЕС, засилено практическо сътрудничество и по-добро ползване на механизмите на ЕС за финансиране.
Това ще се постигне по-специално чрез:
- по-ефективна подкрепяща роля на Европейската служба за подкрепа в областта на убежището (ЕСПОУ);
- увеличаване на размера на средствата на разположение на държавите-членки, както и по-голяма гъвкавост по отношение на тези средства, като се вземат предвид значителните колебания в броя на лицата, търсещи убежище;
- по-нататъшно развиване и насърчаване на преместването на лица, ползващи се от международна закрила, от една държава-членка на ЕС в друга, по-специално посредством финансово подпомагане;
- въвеждане на механизъм за оценяване и ранно предупреждение с цел откриване на възникващи проблеми в системите за убежище на държавите-членки и реакция.