150 000 момичета са болни от анорексия и булимия в България. През последните десетилетия честотата на хранителните разстройства се увеличава. Те се проявяват и при мъжете, като съотношението е 1:10 в "полза" на нежния пол. Само че думата "полза" тук звучи абсурдно. Говорим за изключително голяма и тъжна вреда.
Вече всички разбраха, че проблемът за хранителните зависимости е широко разпространен в световен мащаб. Мнозина обаче продължават да смятат, че не заслужава да му се обръща чак толкова голямо внимание. Основните заблуди са свързани с мисленето, че всичко това е проблем единствено на твърде суетни, вманиачени по външния си вид момичета.
Проблемът е в цялото съвременно човечество. Нарушенията в храненето съвсем не са каприз. Те са тежки психологически зависимости, не по-малко сериозни и трудни за преодоляване от наркотичните. Представляват социокултурен феномен на урбанистичните общества, при които се наблюдава изобилие от храна, съчетано с нетолерантност към затлъстяването, идеализация на слабото тяло и превръщането му в критерий за лична компетентност и социално благополучие.
Хранително зависимите не са нарцистични личности, които се интересуват единствено от външната красота. Тъкмо обратното. При тях стремежът към вътрешно съвършенство е особено засилен. Въпросът не е някой да ги накара да спрат да гладуват или повръщат. Въпросът е да им се помогне да извървят дългия и мъчителен път към здравото мислене, в което нямат психологическата нужда от това гладуване и повръщане.
Всичко това ни бе обяснено от Ваня Атанасова, клиничен психолог
Тя е част от професионалния екип на терапевтична общност "Феникс" - първата професионална дългосрочна рехабилитационна програма за зависимости в България. Отделно от работата си в общността, Ваня има и дългогодишна практика с пациенти, страдащи конкретно от хранителни разстройства.
Водени от своята загриженост към децата, Jenite.bg фокусирахме разговора конкретно върху темата за това как един родител може да предотврати развитието на такава тъжна зависимост у детето си. Или как да го подкрепи в борбата с нея, ако тя вече се е развила.
Оставяме на вас отговорната задача да отправяте към Ваня Атанасова всякакви други въпроси, свързани с хранителните зависимости: анорексия, булимия, хиперфагия (преяждане без повръщане). През следващите две седмици тя ще бъде човекът, към когото всички наши читатели могат да се обръщат в рамките на рубриката "Питайте специалиста".
Очакваме вашите запитвания към Ваня тук. А междувременно, като въведение в сложния проблем за хранителните зависимости, ще споделим какво научихме ние от нея.
Рискови групи
По обясними причини, към личностите, които са по-склонни да попаднат в клопката на хранителните разстройства, спадат: спортистите, участниците в танцови състави, манекенките, представители на развлекателния бизнес, чийто професионален живот изисква поддържането на определено тегло. Специфичното е, че всички тези хора са ориентирани към много високи постижения.
Затова е добре родителите да се отнасят с особено внимание към въпроса с какъв спорт и на какво ниво ще се занимава детето им. Разбира се, неговите собствени желания в това отношение трябва да се уважават. Но в никакъв случай не бива да има свръхизискване. Спортът трябва да се възприема по-скоро като удоволствие и начин за изграждане на здравословен модел на поведение, отколкото като висша мисия, за която си заслужава да се правят какви ли не жертви.
Необходимо е родителят да следи дали няма да настъпи моментът, в който детето му ще бъде подложено на рестриктивни диети, често включващи и добавки със стимуланти, които потискат апетита. Упражняваният контрол обаче в никакъв случай не бива да бъде натрапчив!