България с най-лошо здравеопазване в ЕС

България заема предпоследно място според индекса на европейския здравен потребител (EHCI) за 2012 г., представен днес - 15 май, в Европейския парламент в Брюксел.

Сравнението показа, че холандците имат 872 точки от възможните 1000, последвани от Дания с 822 точки, Исландия - 799, Люксембург - 791 и Белгия - 783. България отбеляза 456 точки, което е наполовина нивото на Холандия.

След нас се нарежда единствено Сърбия с 451 точки. Непосредствено преди страната ни са класирани Румъния, Латвия, Македония и Албания.

От 2005 г. насам шведският съюз на организацията "Център за потребителско здраве” (НСР) публикува индекса на европейския здравен потребител (EHCI).

Какви са основните предизвикателства пред здравеопазването в България?

"Ако трябва да сме честни, не бива да сравняваме България с богатите страни-членки на ЕС", каза д-р Арне Бьорнберг, главен оперативен директор на НСР и ръководител на екипа на EHCI. Сравнението със съседи като Румъния, които имат 489 точки или Сърбия - с 451 точки, е по-уместно. Това, което ме тревожи е, че след 5 години членство в ЕС, България все още не се справя добре като изпълнител.

Дори и основните здравни услуги като ваксинация на бебета не се извършват, както трябва. В България се наблюдава недостиг на повечето видове съвременни лекарства. Корупцията и неравенството са очевидни проблеми на здравеопазването.

Като цяло индексът на европейския здравен потребител отразява непрекъснато подобряване на европейското здравеопазване, с по-добри резултати и общи условия. Шумът около въздействието на икономическите спадове, изглежда малко преувеличен.

В продължение на десетилетия в здравеопазването се говореше за бюджетни съкращения и липса на качество, когато в действителност противоположното развитие е по-правилно. Но в началото на кризата, индексът посочва три различни области, на които трябва да се обърне особено внимание:

- тенденции към по-продължително чакане за скъпи хирургически интервенции сред страните, най-тежко засегнати от икономическия спад;

- увеличен дял на парите, извадени от собствен джоб за широка гама терапии;

- липса на подобрение и дори затрудняване на достъпа до нови видове лекарства.

Независимо от икономиката, Европа продължава да бъде територия на болнични инфекции. За всяка втора сред 34-те измерени страни, EHCI дава червен сигнал за риска от инфекции.

"Инициатива на ЕС за забрана на продажбите на антибиотици без рецепта, ще намали този брой", твърди Йохан Хертквист, основател и президент на НСР.

EHCI се е превърнал в стандарт за измерване на европейското здравеопазване. Изданието през 2012 г. подрежда 34 национални европейски системи на здравеопазване по 42 показателя, обхващащи пет области, които са от ключово значение за здравния потребител - права на пациенти и информация, време на изчакване за лечение, резултати, превенция/обхват и достигане на предоставяните услуги и фармация.

Индексът се състои от съчетание на обществени статистики, анкети за пациенти и независимо проучване, проведени от основателя на шведския съюз на здравния потребител (НСР).

EHCI 2012 е подпомогнат с безвъзмездната финансова помощ на EFPIA (Европейската федерация на фармацевтичната индустрия), Pfizer Inc, Novartis SAn Medicover SA.