В клиниките ин витро се неглижира емоционалното състояние на пациентите

В последния месец iNews обърна сериозно внимание на проблемите, свързани с ин витро процедурите, трудностите, с които се сблъскват жените с репродуктивни проблеми, решили въпреки всичко да се борят и да получат надежда за свое дете. За допълнителна гледна точка по темата разговаряхме и с Радина Велчева, председател на фондация "Искам бебе".

Потърсихме коментара ѝ на решението на Министерския съвет, по предложение на здравния министър от края на май, с което се спира доплащането за ин витро процедури, финансирани от Фонда за асистирана репродукция. А също и съвета ѝ за това как бъдещите майки да се справят емоционално със стреса и напрежението, които съпътстват подлагането на ин витро процедури и очакването за положителен резултат.

Какво е състоянието в момента на подпомагането от Фонда за асистирана репродукция и има ли повече проблеми след спирането на доплащането?

- Във Фонда няма подадени жалби от страна на пациенти по повод спирането на доплащането за ин витро процедури, финансирани с публични средства.

Неправителствените организации, включително и "Искам бебе", подкрепиха ограничението и застанаха зад действията на Министерството на здравеопазването. Защо?

- "Искам бебе” застана зад решението на министъра за ограничението, свързано с доплащането на ин витро процедури, финансирани със средства от Фонда, тъй като получихме редица сигнали от пациенти по повод доплащане на значителни суми – две-три хиляди лева – над сумата, която Фондът плаща на клиниката (до 5000 лева). В процеса на работа видяхме, че това ограничение може да засегне малък брой пациенти, за които се налага – само и единствено по медицински причини – разумно доплащане, с цел финализиране на процедурата ин витро.

При разговорите си с лекарите установяваме, че при някои конкретни медицински казуси действително може да се наложи доплащане над фиксираната сума – в интерес опазване правата на пациента и прилагане на най-доброто за него адекватно лечение. В тези случаи ще настояваме подобни изключения да бъдат коментирани в Обществения съвет на Фонда.

Влошава ли се качеството на работа на клиниките заради работа с по-нискокачествена апаратура и медикаменти, както предупреждаваха лекари?

- Нямаме подобни оплаквания от пациенти.

Качествен ли е този аспект на медицинската помощ в България? В какво състояние са нашите клиники спрямо тези в други европейски страни?

- Клиниките в България гонят европейските стандарти в областта на асистираната репродукция с успеваемост на процедурите до 25%.

И двете бъдещи майки, с които разговаряхме по темата, бяха категорични, че ако трите опита у нас не са успешни и могат да си го позволят, четвъртият опит, (който вече ще бъде платен), ще бъде направен в чужбина. Това правилно решение ли е според Вас?

- Лично аз контактувам с минимум 10 жени с репродуктивен проблем на ден. Не познавам човек, който да се е предал още в началото на пътя и да твърди, че ще има три неуспешни опита... Та да мисли и за четвърти. Всеки сам избира пътя, по който да тръгне. В основата на всичко е доверието - доверието към човека, с когото ще сбъднеш мечтата си за дете, доверието към лекаря, когото ще избереш.

Ако се разклати доверието, много често се изправяш пред редица дилеми, като най-честите от тях са свързани с това дали да продължа да се боря? Защо на мен? Проблемното забременяване е най-интимната област в медицината, но е свързано и с много морално-етични въпроси, на които започваш да търсиш отговорите, докато водиш личната си битка за дете. Може би, тогава откриваш смисъла на думите дълго търпение, смирение, Божи дар... Така че - правилно решение няма. Има път, който трябва да извървиш така, че да направиш себе си по-добър, а хората, които обичаш - щастливи.

Никъде не се намира информация за реалната успеваемостта на клиниките, като се оказва, че популярните от тях дължат славата си не толкова на официална медицинска статистика. Защо не е направен до този момент регистър?

- Реалната успеваемост на клиниките ще можем да видим в началото на 2012 г., когато ще се отчете една пълна финансова година, в която са финансирани започнали процедури ин витро и родени бебета – и това е 2010 г. Поради специфичността на лечението на проблемното забременяване и продължителността на една бременност от 9 месеца, няма как в момента да дадем абсолютно точни данни за успеваемостта на клиниките. Именно поради това, боравим с приблизителни проценти от брой финансирани процедури и брой родени бебета. Този процент в момента е 20-25%. Всеки може да получи интересуващата го информация от Фонд Асистирана репродукция.

Какъв е правилният път, по който трябва да тръгне едно семейство, за да може да си набави цялата информация, нужна му за този процес?

- Преди всичко трябва да си намери лекар, на който да гласува доверие. Клиниката, която избере, трябва да има сключен договор с Фонд "Ин витро", за да може пациентът да се възползва от правото си на три финансирани ин витро опита от държавата.

И в момента при възможност за три опита ин витро от държавния фонд се налагат много доплащания – за изследвания, за проследяване. Много жени финансово не могат да си позволят и това дори. Къде е пробойната в наредбите, които отварят такъв луфт?

- Няма пробойна в наредбите. За нас пациентите, които от години се борим с безплодието, Фонд "Ин витро" е наистина една голяма победа, защото финансира огромните разходи, необходими за лекарствата и ин витро процедурите. Допреди две години всичко това си плащахме сами, а ако ти се наложи втори, трети опит – задължително се налага ползването на кредити от 15-20 хиляди лева или помощ от близки.

Почти не познавам човек, (с проблемно забременяване), от моето обкръжение, който да не е теглил десетки левове кредити. Изследванията, които се налагат преди процедурите, а и след втори,трети опит, са строго индивидуални и специфични и не могат да бъдат регулирани с наредби или правилници. Това, което правим, е - работа с местните власти и осигуряване на финансиране чрез общините именно за тези предварителни пакети.

Като граждански организации "Искам бебе” и "Зачатие” инициират постоянно създаването на общински фондове за подпомагане на пациентите, както се опитваме и сами да намираме средства – основно чрез работодатели и местни дарители, за са подпомагаме хората, които се обръщат към нас за помощ.

Процедурата ин витро е изключително зависима от психологическото състояние и здраве на жената, а и на мъжа/съпруга. Смятате ли, че в българските клиники са подготвени да дадат такава подкрепа на жените и правят ли го наистина? Какво правите в тази посока от "Искам бебе" и можете ли да предложите нещо?

- Смятам, че българските клиники не обръщат достатъчно внимание на психо-емоционалното състояние на пациентите. Необходима е задълбочена работа и прилагане на т.нар. "комплексен подход" при стартиране на лечението. Не може тялото да оздравее и да роди живот, ако няма сила и вдъхновение за това.

"Искам бебе” е единствената организация на пациенти с репродуктивни проблеми, която има строго формулирана и работеща вече три години Програма за психологическа и социална адаптация на двойки с репродуктивни проблеми. Програмата е напълно безплатна за хората и функционира в 11 града у нас. Обучени са вече 12 психолози, които работят групова и индивидуална терапия с хората по места.

В последно време се появиха недоизказани докрай съмнения, че има злоупотреби, особено с фактора на броя на опитите, (че клиниките правят до трети опит, като не са особено внимателни при първите два опита, за да могат да усвоят средствата до край). Какъв е контролът над клиниките и смятате ли, че той е качествен и действително ограничава злоупотребата със средства на фонда?

- Контролът може да бъде силен, само ако се осъществяват качествени проверки и оценки за работата на клиниките. За следенето на злоупотреби сме отговорни ние самите като пациенти, ползващи се от държавно финансиране. Всички сигнали, отправени досега към конкретните клиники, са проверявани. Докато има "недоизказани докрай съмнения”, контролът е немислим, като в същото време обаче се вкарва отново едно тотално недоверие към българските лекари. Към Фондацията работят на доброволни начала адвокати, които ще застанат зад всяка подадена жалба и ще защитаваме правата на пациентите. Освен това най-верният принцип на оценка се дава от самите пациенти, които все по-трудно могат да бъдат мамени.