България е на шесто място от всички страни-членки в ЕС по съответствие на водите за международните изисквания за качество. Водите ни за къпани се оказват, освен качествени, но и безопасни, сочат данните на ЕС, изнесени днес от Министерството на здравеопазването.
Критерии
За да бъде едно място максимално безопасно за къпане и плуване, то трябва да предлага качествена вода, да има водни спасители, медицинско обслужване, гласи Наредбата за водноспасителна дейност и обезопасяването на водните площи.
На обезопасяване подлежат плувните басейни, откритите канали, изкопите, участъците от морските крайбрежни води, реките, езерата, язовирите и микроязовирите, които се използват за къпане, плуване, гребане и други водни спортове, както и при използване на плавателни съдове и съоръжения с развлекателна цел.
Няколко са показателите, по които се определя дали водата е качествена и годна за къпане и плуване. На наблюдение подлежат микробиологичните и физикохимичните показатели. Задължително се проверява и ефективността на дезинфекцията на водата в басейните и на санитарно битовите помещения – съблекални, бани, тоалетни и др. Контролират се и самите биоцидни препарати (дезинфектанти), които се използват за почистването им.
Освен водата, трябва на всеки 100 м да има спасителен пост с двама спасители със съответната квалификация и оборудване. За да бъде мястото годно за къпане според изискванията, то трябва задължително да бъде обозначено с близки и далечни плаващи знаци, както и с предупредителни табели и флагова сигнализация.
Стопанинът на водната площ осигурява оборудването на спасителните постове, станции и медицинското обслужване.
Контролът дали всички тези критерии са спазени или не се осъществява от Регионалните здравни инспекции (РЗИ). У нас се оказва, че едва 14 са зоните, които не отговарят на по-строгите препоръчителни критерии за къпане. Повечето то тях се намират в района на Варна, показват данните на Здравното министерство.
България и ЕС
Основните причини, които влошават качеството на водите за къпане по Черноморието са недостатъчният брой и капацитет на пречиствателните станции за отпадъчни води. Въпреки това Европейската комисия (ЕК) за миналата година отрежда страната ни на шесто място сред всички държави-членки по чистота на водите за къпане. Това показва последният доклад за качеството на водите в ЕС.
Десет страни достигат повече от 80% съответствие с ориентировъчни стойности за качество на водата. Това са Кипър (100%), Хърватия (97,3%), Малта (95,4%), Гърция (94.2%), Ирландия (90.1%), България (85,1%), Португалия (83.9%), Финландия (83.8%), Обединеното кралство (81.7%) и Латвия (80,9%).
Всички задължителни стойности за водата за къпане се спазват напълно в осем страни - Кипър, Малта, Гърция, България, Словения, Естония Румъния и Черна гора. Общо 18 са страните, които имат най-малко едно несъответствие в качеството на водата за къпане през 2010 г. Сред тях са Полша, Холандия и Белгия.
Процентът на съответствие на водите за къпане, които отговарят на по-строгите препоръчителни изисквания на европейското законодателство у нас, е 85,1%, при среден процент за целия Европейски съюз – 79,5. Страната ни е и една от осемте страни-членки на ЕС, които през сезон 2010 г. нямат води за къпане, несъответстващи на задължителни изисквания, съобщи д-р Димитър Димитров, началник-отдел "Здравен контрол".
Eye on Earth или кое място да изберем за къпане и плуване?
ЕС е изготвил специална платформа Eye on Earth, която представлява двустранна комуникационна платформа за околната среда и обединява научна информация с отзивите и наблюденията на милиони обикновени вода.
Тя дава възможност на хора от цял свят да наблюдават качеството на въздуха и на водите за къпане в по-голяма част от Европа, като всеки може да предостави своите наблюдения и отзиви от дадено място.
Освен това платформата дава опция за гласуване и оценяване на местата, като всеки може да постави своята оценка съобразно чистота, населеността, безопасността или пренаселеността на дадено място.
Места за къпане и плуване у нас
У нас се оказва, че има около 2000 басейна за къпане, докато през 2008 г. те са били едва 449, каза д-р Ангел Кунчев, главен държавен здравен инспектор. 93 са зоните за къпане в страната на открити водни площи, като 89 от тях са разположени на Черноморието. Всички те се контролират от РЗИ и резултатите показват, че отговарят на задължителните изисквания за качество и безопасност на водите, уточни още д-р Кунчев.
Плажовете пък са 202, като от тях 65 се стопанисват от концесионери, 35 се отдават под наем до 5 г., а останалите 102 плажа са оказват неохраняеми, допълни от своя страна Теодора Томова, директор на Водноспасителната служба при Българския червен кръст (БЧК), като поясни, че тези плажове се охраняват от 1100 водни спасители.
Нарушения и глоби
При установени нарушения, както и отклонения в качеството на водите, в зависимост от степента на здравния риск се предприемат различни принудителни административно-наказателни мерки - издаване на предписания с разписани задължителни мерки и срокове за изпълнението им, налагане на глоби и имуществени санкции, временно спиране на обектите до отстраняване на нередностите.
Глобите, които се налагат при първо нарушение са от 200 до 3 000 лв., а при повторно - от 500 до 5 000 лв. При неизпълнение на заповед за спиране на обект санкцията може да достигне до 30 000 лв.