Дебелите мъже с по-малки шансове за лечение на рака на простатата

Ракът на простатата е най-често срещаното раково заболяване при мъжете в Германия. Ново изследване сочи че при мъжете с повече тлъстини, шансовете за постоперативно лечение на това заболяване са много по-малки, в сравнение с мъжете с нормално тегло, информира "Der Spiegel”.

Американски учени са установили , че наднорменото тегло при мъжете спъва действието на онези хормони които възпрепятстват появата на нови ракови образувания. Това води до увеличаване на риска от появяване на нови метастази и от последващ фатален изход.

Резултатите, които бяха оповестени на годишния конгрес по урология в САЩ, показват, че методите за лечение на рака на простатата при хората с наднормено тегло се нуждаят от подобрение, за да се гарантира по-добрата терапия на болните.

"Ако повишеното тегло усложнява процеса на лечение на простатата, ние трябва да използваме по-агресивни методи на терапия", заяви Стивън Фрийдланд от университета "Дюк" в град Дъръм в САЩ. Неговият екип е събрал данни за пациенти, които след операция по отстраняване на простатата, са преминали антихормонална терапия. Тази така наречена химическа кастрация е предизвикала намаляване на нивото на тестостерона.

Целта на антихормоналната терапия е да предотврати появата на нови тумурни образувания, за чиято поява допринася именно тестостеронът. Изследването на американските лекари показва че в рамките на четири години при 29 от 205 случая се наблюдава появата на нови тумурни образувания. Дванадесет от пациентите развили нови тумори са починали.

Вероятността да заболеят отново е пет пъти по-висока при мъжете с наднормено тегло, в сравнение с тези с нормално тегло.

Учените предполагат, че наднорменото тегло повишава по някакъв начин агресивността на раковите клетки. Не е изключено пациентите с по-високо тегло от нормалното да не са били подложени на точната доза антихормонална терапия. Кристофър Кето, един от членовете на екипа, смята че при тях е необходимо прилагането на по-високи дози от медикаментите при постоперативното лечение.

Тепърва предстои да се установи дали за тях не е по-добре да се прилагат повече физически упражнения и смяна на режима на хранене, отколкото  антихормонална терапия.