За последните 30 години все по-често в света има епидемии

През последните 30 години все по-често започнаха да се появяват огнища на различни вируси. Епидемии от инфекциозни заболявания, подобни на тези, предизвикани от новия китайски коронавирус, започнаха да стават нещо обичайно. Защо? Това пише в материал на Стефани Хегарти от Би Би Си, преведен и публикуван от БГНЕС.

Населението на Земята в момента е повече откогато и да било – това е неоспорим факт. Броят му е 7,7 милиарда човека и продължава да се увеличава и сгъстява.

Повече хора – по-малко пространство. Това означава, че патогените между хората се предават по-лесно.

Новият коронавирус от Ухан се предава по въздушно-капков път чрез слюнка, когато болният кашля или киха. Извън организма вирусът не може да оцелее дълго, затова за разпространението му е необходимо хората да живеят близо един до друг.

Така беше и през 2014 г., когато избухна епидемията от ебола. Вирусът се разпространява по кръвен път и посредством други телесни течности и може да се прихване само при много близък контакт със заразения.

Не всички вируси се предават от човек на човек. На дори вирусът зика, който се пренася от комарите, се разпространява по-бързо там, където хората се намират близо един до друг. Комарите се чувстват много комфортно в градски условия, където имат обилна храна. Те се размножават успешно в гъсто населени райони с горещ и влажен климат.

През 2007 г. броят на населението в градовете надхвърли това в селата. В момента повече от 4 милиарда души живеят на територия, която заема около 1 % от сушата на Земята.

Много градове се оказаха неподготвени за толкова голям приток от население. Често хората живеят в райони, в които няма достатъчно питейна вода или липсва канализация. Това дава възможност на болестите да се разпространяват още по-бързо.

Много пътешестваме

Самолетите, влаковете и автомобилите позволяват на вируса да прекоси половината свят за по-малко от един ден. В течение на няколко седмици след първата проява на коронавируса в Китай заразени имаше вече в над 16 държави.

През 2019 г. авиокомпаниите са превозили 4,5 милиарда пътници в цял свят. Преди 10 години този брой беше почти два пъти по-малко – 2,4 милиарда.

Ухан е важен транспортен център в китайската мрежа от високоскоростни железопътни линии. Избухването на вируса в Китай стана факт в навечерието на най-интензивното придвижване на хора – стотици милиони жители на Китай обикновено пътуват при роднините си в друг град за посрещането на китайската Нова година.

Една от най-тежките епидемии в историята на човечеството избухва през 1918 г. Това е пандемията от испански грип, известна като "испанка” или "инфлуенца”. Започва в Европа също в период на засилена миграция след Първата световна война.

Грипът се разпространява заедно с мигрантите – войниците се връщат по родните си места и пренасят "испанката” със себе си. Вирусът попада в региони, населени от хора, които не са изработили имунитет спрямо него.

В едно от изследванията си вирусологът Джон Оксфорд пише, че вирусът може да се появи във временен лагер, през който всеки ден преминават около 100 хиляди войници.

Даже преди появата на гражданската авиация вирусът е можел да се разпространява почти по цял свят. Жертвите му наброяват между 50 и 100 милиона души.

Испанският грип се разпространява по целия свят в рамките на 6 до 9 месеца. В наше време, когато човек може да обиколи за един ден цялата планета, новите вируси се разпространяват значително по-бързо.

Повече месо, повече животни, повече болести

Ебола, ТОРС (тежък остър респираторен синдром, SARS), а сега и ухански коронавирус. Всички те са пренесени от животни на човек. Новият коронавирус по всяка вероятност се е появил на пазара за живи животни в Ухан. По предварителна информация заболяването е било предадено на човека от жива змия.

Днес на всеки четири нови вируса три са с животински произход.

Апетитът на човечеството към месни продукти се увеличава. Населението в бедните държави се замогва и започва да консумира месо. Успоредно с това нараства и животновъдният сектор. Вируси като грипа обикновено се предават на хората от домашните животни, затова рискът от заразяване днес е много по-висок.

Коронавирусът се предава на хората от диви животни. В Китай пазарите за месо и живи животни са много популярни, особено в гъсто населените райони. Това може да е и едно от обясненията, защо последните две епидемии тръгнаха именно оттук.

Освен това при разрастването на градовете жителите на крайните квартали влизат в контакт с живи животни. Така, например, се е разпространила треската Ласа (Lassa) – фермерите са изсекли гората близо до полето и обитаващите го плъхове се преселили в домовете им.

Ние просто не сме подготвени

Отделни части на нашата планета са свързани помежду си, както не са били никога по-рано. Въпреки това, както и по-рано, не съществува глобална система на здравеопазването, способна да отговори на заплахата от епидемии.

В борбата с различните епидемии разчитаме на правителствата на държавите, в които тя е избухнала. Ако те не успеят да се справят, съществува риск за цялото човечество.

Това стана много ясно при избухването на епидемията от ебола в Западна Африка. Системата на здравеопазване в Гвинея, Либерия и Сиера Леоне не се справи с вируса и той се разпространи извън техните територии. В Западна Африка от ебола са загинали 11 310 човека.

За късмет на останалата част от света, вирусът ебола се разпространява достатъчно бавно, но респираторните вируси, каквито са грипът или коронавирусът, се разпръскват значително по-бързо по цялата планета.

Лошото е и това, че огнищата в повечето случаи са в небогати градове и региони със слаби здравни системи. Липсата на правила и информация за хигиенните и санитарните условия, както и голямата гъстота на населението увеличават риска.

В същото време повечето от тези държави страдат от "изтичането на мозъци” – лекарите им отиват в по-богати държави.

Само в малък брой държави системата на здравеопазване има готовност да изразходват оскъдни ресурси за профилактика на епидемии, които може и да не се появят. По време на епидемията от свински грип в аптеките по цял свят се появиха нови лекарска, но след това тези мерки бяха разкритикувани като прекалени – вирусът не се оказа толкова опасен.

И независимо, че разполагаме с технологии за производство на лекарства, способни да се справят с някои вируси, фармацевтичните компании нямат стимул да инвестират в производство. В най-лошия случай ще умрат няколко хиляди човека – от това не могат да бъдат реализирани печалби.

Даже когато знаем, че идва епидемия, много често не сме в състояние да предскажем къде и кога ще започне. Затова всяко ново избухване е неочаквано.

Добрата новина

Независимо, че днес има значително повече епидемии, отколкото когато и да било в историята, случаите на заболели и починали като цяло са по-малко, твърди в свое изследване Лондонското кралско дружество.

При наличието на бурен икономически растеж, както в Китай, санитарните условия като цяло се подобряват, а достъпът до здравеопазване става по-лесен. Подобряват се и системите за комуникация, чрез които се разпространява информация как да не се заразим.

Появяват се по-ефективни методи на лечение, до които все повече хора получават достъп. Развиват се и механизмите за профилактика, ваксините се разработват много по-бързо.

Въпреки че глобалната система за реакция при епидемия не е съвършена, вече сме в състояние да забележим нейното избухване на по-ранен стадий и да противодействаме.

Държава като Китай е в състояние да построи болница с 1000 легла само за седмица – през 1918 г. това би звучало като фантастика.