Нискокалоричните заместители на захарта не са способни да измамят мозъка със сладкия си вкус и водят към прекомерен прием на захар впоследствие.
Причината е, че центровете на удоволствието в главния мозък реагират, включително на енергоемкостта на приятните продукти, установили учени от САЩ в статия в Journal of Physiology.
Хората, които избират нискокалорични сладки продукти в състояние на глад или нервно изтощение, е най-вероятно да се "предадат" и да изберат храна с високо съдържание на калории впоследствие.
Изследователите от Медицинската школа при Йейлския университет са провели серия експерименти с мишки с използването на изкуствени подсладители и захар, както и поведенчески тестове. Те измервали химичните реакции на мозъка на различни типове възнаграждения.
Учените открили особен сигнал в главния мозък, който е критичен при избора между захар и подсладители. Този сигнал регулира нивото на допамин – хормона на удоволствието, и възниква само когато захарта е представена във форма, способна да влезе в качеството на гориво за работата на организма.
"Когато гладните мишки, с ниско ниво на захар в кръвта, имат избор между изкуствени подсладители и захар, те най-често превключват на захар, а интересът към заместителите значително намалява дори ако на вкус те са по-сладки от захарта", твърди проф. Аражо.
Изследователите смятат, че подобни механизми на реагиране действат и при хората, и се надяват да определят в бъдеще какви рецептори на главния мозък са свързани с този избор.
"Златната среда може да бъде решение на въпроса – съчетанието на подсладителите с минимално количество захар не би нарушило енергийния обмен, а употребата на калории може да бъде сведена до минимум", казват учените, цитирани от РИА Новости.