Правата на пациентите в България не се спазват. Такава теза изразиха представители на съсловните и пациентските организации по време на кръгла маса в парламента, посветена на правата на пациентите. Дискусията е под патронажа на председателя на Народното събрание Михаил Миков.
"Липсата на попълнен формуляр за информирано съгласие, което пациентите трябва да попълнят преди определени интервенции в лечебно заведение, може да се тълкува като нанасяне на телесна
повреда", каза Стойчо Кацаров, председател на Центъра за защита правата в здравеопазването.
По думите му информираното съгласие е неразбираем формуляр за пациентите, който е и твърде кратък като текст. Кацаров добави, че пациентът трябва да е добре информиран за предстоящата интервенция, за алтернативно лечение, за прогнозата и последиците от нея, за възможните рискове и странични ефекти.
"Освен пациентите близо 60 на сто от лекарите не разбират съдържанието на "информираното съгласие", каза директорът на болница "Св.Екатерина" проф. Генчо Начев.
По думите му нито един орган не следи за качеството на медицинската помощ, а българският пациент няма достъп до иновативно лечение, защото няма средства за въвеждане на нови технологии.
По отношение на информираността на пациентите заместник-кметът по здравеопазване на Столичната община ген. Стоян Тонев каза, че 25% от мъжете и 11% от жените до 30-годишна възраст у нас са неграмотни. По думите му в хода на една хирургична операция, ако лекарите попаднат на друга находка, няма начин тя да бъде спряна и да се иска информираното съгласие на пациент или на близките му.
"Лекарите срещат затруднения дори и при пациенти с различни религиозни убеждения", добави Тонев.
"Правата на пациентите са регламентирани в чл.52 от Конституцията, както и в различни други закони", припомни председателят на парламентарната комисия по здравеопазване Нигяр
Джафер, цитиран от БТА.
"Към 1989 г. в България имаше 85 закона, днес те вече са около 370". Това заяви председателят на Народното събрание Михаил Миков по време на кръглата маса, където представители на изпълнителната, законодателната и съдебната власт, лекари и пациенти излагат своите препоръки какво задължително да съдържа Законът за правата на пациентите.
"Несъмнено правата на пациента кореспондират с основното, същинското, конституционното право - правото на живот и на здраве", каза Миков.
По думите му оттам насетне реализацията на това право е свързана с 2 неща - правната уредба и фактическото състояние по гарантиране на това право.
"Много се радвам, че НС е теренът днес, на който се провежда дискусията за правата на пациента. На него всеки от нас ще държи сметка освен за правната регулация, но и за онова, което може да се нарече същинско осигуряване на правата", каза председателят на парламента.
Според него много често това право дори не е свързано с пари, а с етиката на лекарите и пациентите. "Само че правата на пациента кореспондират и със задължения. И те предвиждат не само редовно внасяне на здравните вноски, а включително и задължението във всеки момент пациентът да се чувства кантрольор на онези, които изразходват обществения и частния ресурс за реализирането на неговите права", каза Михаил Миков.
Той подчерта, че най-лесно следващият парламент може да се заеме с приемането на Закон за правата на пациента, но би било безплътно, ако зад него не застанат важни реформи и промени, допълни в. "24 часа".