Мръсният въздух може да провокира сърдечните заболявания

Според ново италианско проучване пиковете в замърсяването на въздуха в градската среда са последвани от нарастване на броя на сърдечните удари в дните след тях, предаде Ройтерс.

Откритията, публикувани в American Journal of Epidemiology, дават нови доказателства в подкрепа на хипотезата, че високите нива на замърсяване на въздуха могат да отключат сърдечни проблеми в част от хората, като съответно най-уязвими са по-възрастните и страдащите от сърдечни и белодробни заболявания.

Изследването показва, че от всички замърсители, най-вредни са т.нар. фини прахови частици. Те се отделят във въздуха при изгарянето на дървесна маса и фосилни горива. Тук основни замърсители се явяват уличния трафик, както и част от електроцентралите и индустриалните производства.

Фините прахови частици са достатъчно малки, за да попаднат дълбоко в дробовете, а оттам и в кръвния поток. Учените подозират, че те може да предизвикат сърдечни удари поради възпаление на кръвоносните съдове и раздразването на нервната тъкан на белите дробове.

За целите на изследването били анализирани данни от 11 450 хоспитализации поради сърдечни пристъпи между 2002 и 2005 г. на територията на италианската област Тоскана. Резултатите били сравнени и с местните данни за качеството на въздуха в градовете по дни.

Като цяло проучването показало, че при всяко покачване на финините прахови частици до 10 микрограма на кубичен метър, хоспитализациите се повишавали с 0,01 процента през следващите две дни. Сходен модел се забелязвал и когато били други проучени други два основни замърсителя на въздуха, причинени от уличния трафик – въглеродния оксид и азотния диоксид.

Връзката между пиковете на замърсяване и сърдечните удари се наблюдавала най-ясно при хора над 75 години, както и при страдащите от белодробен емфизем, хроничен бронхити или хипертония.

От научна гледна точка резултатите от изследването не доказват, че въздушното замърсяване само по себе си отключва сърдечните удари, но те добавят още информация, с която допълват общата картина, обясняват учените.