Пак обвинения за детските трансплантации в болница "Лозенец"

Два месеца след първата пресконференция, днес отново от Центъра за защита правата в здравеопазването (ЦЗПЗ) обвиниха директора на правителствена болница "Лозенец" в некомпетентност и в грубо погазване на лекарските практики.

Според адвокат Лили Николова, представител на ЦЗПЗ, доцент Любомир Спасов няма право да извършва чернодробни и бъбречни трансплантации, тъй като няма необходимата за това квалификация. От неправителствената организация твърдят, че доктор Спасов е кардиохирург и има специалност за коремна и обща хирургия, но това не означава, че има право да извършва транслантации и то на деца.

Специалните изисквания за квалификацията на трансплантационните хирурзи са записани в Наредба 6, където освен специалност и изискване за стаж, е посочен и минимален брой на операциите, в които трябва да е участвал специалистът.

От Центъра за защита правата в здравеопазването опровергаха твърдението за 80% успеваемост на трансплантациите, с което излезе преди два месеца ръководството на болницата. Според неправителствената организация такава е била успеваемостта по времето, когато операциите са били извършвани от чужди специалисти, поканени да работят и обучават своите колеги у нас.

През 2008 година обаче, когато тези програми са приключили, веднага данните се преобръщат и трансплантациите на децата се оказват фатални. Според данните на ЦЗПЗ от 2008 до 2011 година са оперирани 10 деца, от които 5 са почитали, а при 2 се налага ретрансплантация. Тя обаче се извършва в чужбина.

На пресконференцията присъства и бившият лекар от правителствена болница доктор Русева, която потвърди, че 6 чернодробни трансплантации на деца в периода ноември 2008 – юни 2010 година са извършвани от доцент Спасов. Доктор Русева обаче не коментира въпроса за ценза и специализацията на доц. Спасов.

Адвокат Лили Николова припомни, че освен това според проучването на ЦЗПЗ самата болница "Лозенец" няма право да извършва трансплантации, тъй като не отговаря реално на критериите и минималните изисквания, записани в Закона. Дали обаче самата болница е излъгала Агенцията по трансплантациите и Министерския съвет, представяйки неточни данни за капацитета си, или самите институции са погазили и нарушили наредбите и са дали акредитация за извършване на трансплантации, от Центъра за защита правата в здравеопазването не могат да отговорят, докато не получат официален отговор от институциите, включително и Прокуратурата.

"Когато родителите подписват информирано съгласие за трансплантации, те нямат представа, че подписват смъртната присъда на децата си, тъй като шансът им е по-малък от 50%. Така се нарушават човешките права на пациентите, на които им е отказан информиран избор", категорични са от Центъра за защита правата на здравеопазването.

Според тях медийните прояви на шефа на болницата - доц. Любомир Спасов, манипулират обществеността, тъй като се представят данни за направени операции, а не за успешни такива.

След първата пресконференция в края на ноември 2011 година, когато бяха изнесени скандалните факти, че 70% е неуспеваемостта при детските трансплантации в болница "Лозенец", е внесен сигнал лично до премиера Бойко Борисов, като отговорен пряко за назначаването на директора. Отговор и до този момент няма, поясни адвокат Стойчо Кацаров.

В момента от Центъра за защита правата в здравеопазването подготвят поредица от искове от името на родители, чийто деца са починали или животът им е бил изложен на опасност, заради непрофесионалното и немарливо поведение на лекарите от болница "Лозенец". Ще бъде сезирана и Прокуратурата за всеки един случай поотделно.

В самата пресконференция взеха участие родители на деца, които са били пациенти на бившата Правителствена болница. Едно от децата е починало, а за други три, за да бъдат спасени, се е наложило лечение в чужбина.

Родителите поотделно разказаха за случаите, като трима от тях подчертаха, че в болницата не се извършват всички нужни изследвания, а освен това не се предоставя и документацията по случая. Единият родител сподели, че на дъщеря му са извършени три допълнителни операции, а когато се е наложило лечение в Бирмингам, от "Лозенец" не са му предоставили никакви документи.

Всичко това би могло да се избегне – децата и техните родители да не преминават пред ада, твърди доктор Русева, която вече е бивша лекарка от болница "Лозенец". Почти всички родители споменаваха в разказите си нейното име като българския лекар, помогнал на децата им за лечението в чужбина. По думите на самата Русева, тя е била уволнена затова, че е оказала помощ на свои пациенти да намерят и получат лечение в чужбина, по-специално в детската болница в Бирмингам.

Формално, както разказа самата Русева, в заповедта ѝ за уволнение е записано "нарушаване на трудовата дисциплина", въпреки че тя е съпроводила пациент на болницата за лечение в чужбина, каквато е практиката.

Доктор Русева потвърди разказите на родители и посочи, че основен проблем, според нея, при извършване на трансплантации в България, е това, че клиниките не са готови да поемат адекватно усложненията, които настъпват след самата трансплантация. Всички случаи на починали или долекувани в чужбина деца доктор Русева определи като такива – усложнения хирургични, а не на отхвърляне на донорния орган.

Защо изобщо да се правят тогава такива трансплантации у нас като те струват живота на децата ни, попита Русева. По думите ѝ специално от чернодробни трансплантации годишно в страната случаите са на от 3 до 5 деца и държавата може да си позволи разходите по тяхното лечение в чужбина.

"В крайна сметка парите за 3-5 деца ли ще обърнат бюджета на държавата?", попита Русева.