През последните 2 години в България се регистрира трайна тенденция за намаляване на случаите с туберкулоза и на заболеваемостта. Това каза за Агенция "Фокус” д-р Тонка Върлева, директор на Програма "Подобряване на контрола на туберкулозата в България”, финансирана от Глобалния фонд за борба със СПИН, туберкулоза и малария, по случай Световния ден за борба със заболяването – 24 март.
По данни на Световната здравна организация (СЗО) всяка година се регистрират около 9 милиона болни от туберкулоза. Д-р Върлева припомни, че още през 1993 г. СЗО е изразила тревогата си от тенденцията за нарастване на разпространението на туберкулозата и е декларирала, че туберкулозата е глобална опасност, а в някои страни по света тя все още е извън контрол.
"Намаляването на броя на заболелите от туберкулозата у нас се дължи на предприетите координирани дейности за превенция и контрол на туберкулозата на национално и регионално ниво и съвместните действия на Министерство на здравеопазването, специализираните лечебни заведения и неправителствените организации, работещи с уязвимите групи”, посочи д-р Върлева.
По думите й, различни фактори от медицински, епидемиологичен характер и свързани със социалните условия, способстват за значимостта на проблема "туберкулоза” по света и у нас. На първо място проблемът е в начина на разпространяване на инфекцията. Туберкулозата се предава по въздушно-капков път. При кашлица, кихане или разговор болният отделя туберкулозни бактерии във въздуха.
Самите бактерии са много устойчиви и могат да се съхранят дълго време в околната среда. Другият проблем е, че при много от пациентите болестта може да се развие незабелязано. Открита късно, туберкулозата се лекува трудно.
Освен това през този "скрит период” заразата прониква в голям брой хора, които живеят или работят, или са в контакт с болния. Новите болни също са източник на зараза и те могат да заразят други. "Установено е, че за една година болен може да зарази 20 души, ако не се лекува”, добави д-р Върлева.
Изключително важно, по думите й, е състоянието на имунитета на организма. Твърде често изявата на активното заболяване се провокира от състояние, довело до срив на естествените защитни сили – злокачествени заболявания и лечението им, зависимости към наркотични вещества, хроничен алкохолизъм и хронични чернодробни заболявания, захарен диабет, съпътстваща инфекция с вируса на ХИВ при малките деца или при възрастни хора.