Трима от четирима българи искат държавата да дава повече пари за здраве

73% от българите смятат, че са необходими повече инвестиции в здравеопазването, а 12% смятат, че това не е необходимо. Това става ясно от проучване на "Тренд”, представено по време на съвместната пресконференция на Българския лекарски съюз (БЛС), Български фармацевтичен съюз (БФС) и Асоциация на научноизследователските фармацевтични производители в България (ARPharM), предаде репортер на БГНЕС.

Организациите се обединиха около извода, че българското здравеопазване дава по-добър продукт отпреди 15 години, но са категорични, че трябва да се сравняваме с водещите страни, а не с миналото.

По думите на председателя на БЛС д-р Иван Маджаров, ако здравеопазването продължи да се развива с досегашния темп, то ще настигнем другите след 38 години, но при условие, че те не се развиват и стоят на едно място, а това не се случва.

"Продължителността на живота се е увеличила с 5 години, но българинът живее със седем години по-малко, отколкото гражданите на петте най-големи държави в ЕС”, посочи той и добави, че за да се подобри системата са необходими повече средства и инвестиции в кадри, лекарствените терапии и обучение на медицинския персонал. И коментира, че в следващите 10 години трябва да се подобри ефективността на първичната помощ.

"Пандемията показа, че не може да има успешна икономика без добро здравеопазване. Това беше един стрес тест през изминалата година, който ни отвори очите и отново стана ясно, че нищо не се случва просто така, а трябва години наред да се изгражда”, заяви още Маджаров.

Той каза, че преди началото на предизборната кампания излизат с редица въпроси към новите управляващи и ги призовават да обърнат сериозно внимание на решаването на проблемите в системата, които са факт повече от 15 години и са надпартийни. Около тях се обедини секторът и браншовите организации, които ги събраха в документ, озаглавен "Надпартиен консенсус за ускорено развитие на здравеопазването”.

"В последните години има ръст на показателите, които се следят за здравето на населението в сърдечно-съдовите заболявания, мозъчно-съдовите. Но в същото време ще заявим, че ние не трябва да се сравняваме с миналото, а да се сравняваме с водещите в Европа. Първите 5 държави по показатели са много по-напред от нас, но те са с близо 50% повече инвестиции в здравеопазването. Според нас всеки лев, който е даден в здравеопазването, е инвестиция и той се възвръща в рамките на между 5 – 10 години”, обясни Маджаров и добави, че ако системата ни се развива с този темп досега, ще са ни необходими 38 години докато настигнем другите.

Отделно от това е необходимо да догоним ръст на БВП от 4,5% и да достигнем средното за европейските нива 8%.

"Трябва да се инвестира във високи технологии, в кадри по региони и там, където има недостиг, също така и в централните райони и в критерии за оценка на качеството на здравеопазването, в технологии за оценка на качеството, дигитализацията", посочи още председателят на БЛС и добави, че страната ни изостава по отношение процент от БВП, въвеждане на нови технологии, като държавна политика по отношение на кадрите и продължаващото им обучение, което трябва да бъде записано в закон.

Той призова още да се изработи визия и дългосрочно планиране, тъй като нещата не се случват от днес за утре.

Проф. Асена Сербезова, председател на УС на Българския фармацевтичен съюз, заяви пред БГНЕС, че когато се говори за здравеопазване трябва да има само една цел – удължаване на живота на българските граждани и повишаване на неговото качество и това не трябва да зависи от управляващите в момента.

"Въпреки определените постижения в последните години, като цяло статистиката показва, че се влошават здравните грижи. Делът, който се плаща за здравеопазване е един от най-ниските като проценти в Европа, сравнявайки се с петте най-големи държави в ЕС и нашите съседи около нас, за съжаление сме на опашката по заплащане за лекарства от публични средства, но за сметка на това българският пациент доплаща най-много в ЕС, до 37%", коментира тя.

По думите ѝ също така е важно здравеопазването и контролът да се дигитализира, за да може да се управляват процесите трябва да се знаят какви са те и да не стоят по кашоните. Тя посочи и какви промени трябва да настъпят в системата, за да стане по-ефективна.

"Един холистичен цялостен подход към системата на здравеопазване, включване на всички медицински специалисти според знанията и уменията им; включване на фармацевтите в грижи; намаляване на полипрагмазията, при която хората приемат повече от пет лекарства”, заяви тя.

На въпрос на БГНЕС кога децата и възрастните ще започнат да получават безплатно лекарства, тя каза че пътят към постигането на тази цел е дълъг, но не защото България е бедна страна.

"Тук ключовата дума е ефективност. Ние трябва да подобрим ефективността на системата и да инвестираме още повече в нея, но разбира се трябва да има подходящ контрол и индикатори за ефективност преди да се инвестират още средства”, убедена е Сербезова и добави, че в този случай пациентът наистина трябва да е в центъра на системата.

Аркади Шарков от Експертен клуб за икономика и политика добави, че допълнителните средства в системата трябва да дойдат от акцизи, а не от повишаване на здравната осигуровка.