В България няма Синдром на празния кошер

"Ще дойде време пчелите да изчезнат, а млякото да стане отровно" - с тези думи на прочутата българска пророчица баба Ванга беше открита днешната дискусия (08.09.11) в рамките на кампанията "За пчелите и хората", която е инициирана от Гражданска група "За пчелите и хората" и Фондация Credo Bonum.

Самата кампания се провежда от началото на тази година, като целта ѝ е да допринесе за опазването на пчелите и биоразнообразието у нас, както и за сътрудничеството между заинтересованите страни при решаването на проблема с изчезването на пчелите. Затова и една от главните задачи е провеждането на теренно проучване по сигнали на пчелари и медии на голям брой пчелини в България, при които има изчезване на пчели. Данните са за периода 2009-2011 година.

В рамките на проучването са обиколени 41 пчелина в цяла България, като най-много проверки са направени в Северна България. Радващото е, че в нито един от случаите не е регистриран т.нар. Синдром на празния кошер. Именно този синдром доведе до големи загуби на пчелни семейства в Европа и особено в САЩ, поясни Пламен Димов, координатор на кампанията "За пчелите и хората". От 2006 година в САЩ измирането и изчезването на пчели годишно достига до над 30% от пчелните семейства, а в Европа загубите са приблизително същите.

По същество Синдромът на празния кошер е явление, характерно с рязкото намаляване на броя на пчелите-работнички в кошера, като в самия кошер има пчела-майка, пило и хранителни запаси. Не се откриват мъртви пчели около и вътре в кошера, а изоставените хранителни запаси не стават обект на кражба от други пчелни семейства.

За съжаление обаче, теренното проучване у нас показва, че има доста други проблеми, които мъчат пчелите и пчеларския сектор. От проучени в изследването 4368 пчелни семейства, 1498 са загинали (34%), а са оцелели 2870 семейства (66%). Повишена смъртност (над 10% годишно) е констатирана при 29 пчелина, а смъртност до 10% има в 12 пчелина.

Причина номер едно за измирането на пчели у нас е отравяне с пестициди. От всички загинали пчелни семейства, 64% (959 семейства) са отровени от пестициди. По данни на отдел "Агростатистика” на МЗХ през 2010 г. наличните пчелни семейства в страната са 613 262 броя, което е с 1,9% по-малко в сравнение с броя им през 2009 година. От тези данни става ясно, че унищожени от отравяне са били 11 147 пчелни семейства (1,8%).

Проблемът е много сериозен, тъй като на практика тези препарати са разрешени за ползване в Европейския съюз, но фермерите, които ги ползват, трябва предварително да уведомяват, че ще пръскат насажденията си. У нас това често не се случва, а съответните комисии към областните дирекции "Земеделие", които трябва да проверяват сигнали за натровени пчели, реагират бавно и след това доказването на вредата и съответно санкциите за фермерите стават много трудни задачи. Затова и министърът на земеделието и храните Мирослав Найденов, който също присъстваше на дискусията, сподели, че може да се направи система за ранно предупреждение при пръскане и да има по-бърза реакция.

Пламен Димов обърна специално внимание на пестицидите, известни като неоникотинидни пестициди. Те са особено опасни, тъй като се ползват за третиране на семена, а след това се наслояват и в цвета на растенията. Пчелите, които събират нектар от такива растения, го носят в кошера и с него хранят малките пчелички. По този начин се получава непряко отравяне, известно като акутно отравяне.

Като цяло според интервюираните в проучването пчелари най-голям проблем създава пръскането със селскостопански самолети.

От своя страна Мирослав Найденов се ангажира да направи съвещание за набелязване на мерки, с които да се затегне контролът. Той допълни, че може би ще се премине към един доста по-рестриктивен режим на използване на пестициди, които вредят на пчелите.

Втората най-сериозна причина за измирането на пчели у нас са болестите. 29% (585 пчелни семейства) от пчелите у нас са загинали заради болести в периода 2009-2011 година. Според данните на МЗХ от болести през 2010 година у нас са загинали 2,2% или 14 096 пчелни семейства (при общ брой на пчелните семейства 613 262).

Две са болестите, които са бич за пчелите – вароатоза и нозематоза.

Вароатозата е паразитна болест, която се причинява от определен вид кърлеж (Varroa jacobsoni). Тези кърлежи се захващат на гърба на пчелите, смучат от пчелата кръв (хемолимфа) и снасят яйцата си там, където се намират пчелните ларви.

Нозематозата е една от най-разпространените болести по възрастните пчели, която се причинява от вътрешноклетъчен паразит, локализиран в епителните клетки на стената на средното черво и по-рядко в тези на отделителната система на пчелите, майката и търтеите.

По отношение на болестите пчеларите са недоволни от ветеринарно-медицинския контрол. Според тях няма достатъчно ветеринари, които да успеят да прегледат всички кошери в дадена област.

Отделно професор Кънчо Кънчев, председател на Националната научна асоциация по пчеларство, изказа мнение, че повечето профилактични препарати за борба с вароатозата и нозематозата не действат, тъй като паразитите са се приспособили към тях. Кънчев помоли Мирослав Найденов да се затегне контрола на вноса на пчели-майки, които, ако са заразени с нозематоза, могат да заразят и кошера. Няма и достатъчно научни работници, които да изследват препаратите за борба с вароатоза и нозематоза, оплака се Кънчев.

Последните две причини за смъртността на пчелите у нас са гладът (5% от смъртните случаи) и грешки при развъждането им (2%). Според МЗХ загиналите у нас от глад пчелни семейства през 2010 година са 11 444 (1,8%), а поради грешки в развъждането и други причини – 5,9% или 36 221 (при общ брой на пчелните семейства 613 262). Относно последната причина Кънчев припомни, че у нас няма внедрени нови технологии за отглеждане на пчели, мнозинството от пчеларите са самоуки и използват методи, които са им показвали дядовците им.

За подкрепа на пчеларския сектор българските пчелари настояват най-вече за въвеждане на директни помощни субсидии на пчелно семейство, оптимизация на нормативната база, ефективност на комисиите към областните дирекции "Земеделие", контрол върху качеството на пчелите-майки, по-добро ветеринарно и научно обслужване на сектора, съдействие за охрана на пчелините, данъчни облекчения за пчеларите.

По отношение на субсидиите министър Мирослав Найденов припомни, че за периода 2007-2013 година по Общата селскостопанска политика на ЕС не са предвидени субсидии за пчеларския сектор за нито една европейска държава. Той допълни, че за следващия програмен период 2014-2020 година вече има предложения от повечето страни-членки на ЕС за субсидиране на пчеларството.

По Националната програма за пчеларство са осигурени 19,6 млн. лв. за периода 2011 – 2013 г. Пчеларите могат да бъдат подпомагани и по различните мерки на Програмата за развитие на селските райони - мярка 112 "Създаване на стопанства на млади фермери, мярка 121 "Модернизиране на земеделските стопанства" и мярка 214 "Агроекологични плащания”.