Вятърна турбина с необикновен дизайн

Макар мнозина днес да се опитват да намерят най-добрите начини за оползотворяването на вятъра и доставката на чиста енергия от възобновяеми източници, основният дизайн на повечето от тях не се е променил от времето на вятърните мелници. Поне досега.

Шведският изобретател и създател на компанията Еhrnberg Solutions Даниел Ернберг е създал вятърен генератор с нестандартна форма, наречен SeaTwirl. Турбината работи на нов принцип за добиване и съхраняване на кинетичната енергия от вятъра, духащ над океана.

В дизайна на новата турбина Ернберг използва океанската вода по начин, наподобяващ ролков лагер. Това позволява позволи използването на тежки материали за направата ѝ, които са и по-евтини.

В същността си SeaTwirl представлява вятърна турбина с вертикална ос, която абсорбира вятърната енергия и пръстен с формата на геврек (тор). При нея е използван физичния закон за запазване на момента, който прави възможно съхраняването на добитата енергията. Така SeaTwirl функционира подобно на голям бавновъртящ се маховик.

Когато турбината работи в режим на съхраняване на енергията (при силен вятър), системата транспортира водата от центъра към ръба на пръстена, който става по-тежък и се сдобива с повече енергия. Когато силата на вятъра намалее, водата от пръстена се връща към оста и така кара турбината да се върти по-бързо. По същият начин кънкьорът върху лед се завърта по-бързо около себе си, когато прибере ръцете към тялото си.

По този начин SeaTwirl може да съхранява големи количества енергия при по-бавни скорости на въртене. След това тази енергия може да бъде освободена под формата на по-бързо въртене на турбината в пиковете на енергийно потребление.

Този нов дизайн ще позволи създаването на икономически изгодни вятърни централи в морето, които не се нуждаят от скоростна кутия, предавки или ролкови лагери.

Макар че най-големият създаден до момента прототип е с размери 1 към 50, Ернберг се надява да разполага с напълно функционираща турбина в следващите от четири до шест месеца. Изобретателят дори планира да използва вече инсталираните на някои места подводни кабели за изпращането на добитата енергия на сушата.