Дивите котки вече няма да радват столичани

Дивите котки вече няма да радват столичани. Причина за изчезването на животните от северната част на природния парк Витоша са скитащите кучета и движението на туристите. Това заяви Диана Златанова, преподавател в Биологическия факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски".

Няма конкретни данни за разпространението и популацията на дивите котки в страната, но за да се създаде такава се изпълняват няколко проекта Един от тя е именно на Витоша. Страната ни има задължението да докладва на ЕК за разпространението на вида у нас, съгласно Директивата за местообитанията.

"Над селата от ниската част на планината има много скитащи кучета, които се движат в групи по 5-6 животни, много от тях са по-едри от немските овчарки", разказа Златанова. "Най-добро решение за намаляване на броя им, е кастрация и повторно освобождаване. Много от стопаните се снабдяват с фалшиви каишки и марки за ушите на домашните си любимци, с което да декларират, че са кастрирани, но това е криворазбрана хуманност, защото води до безконтролно нарастване на скитащите животни", коментира още тя.

Над 400 туристи и само една сърна са заснети от поставен фотокапан на Витоша само за 25 дни. Именно движението на туристите също допринася за изчезването на дивите котки.

Друг проблем са и скитащите домашни котки, тъй като хибридите, които се получават, водят до загубване на вида.

Като цяло числеността на дивите котки намалява и в Западна Европа. Популацията е критично застрашена в Шотландия, уязвима на национално ниво е в Испания и Португалия, в експанзия е в Белгия, цитира данни Златанова.

Дивите котки не са опасни за човека, могат да живеят в непосредствена близост до него. Хранят се предимно с дребни гризачи, а по-рядко се хранят с птици, млади зайци и диви плодове. Заплаха биха могли да бъдат само за незащитени стопанства с домашни птици..

Следите, които оставят дивите котки са малко по-големи от тези на домашните - около 4 см. Дължината, която достигат е от 45 до 80 cм, в зависимост от пола, а височината - 43 см. Опашката им е с дължина от 29 до 34 cм, теглото - от 3 до 8 кг, но някои екземпляри достигат и 14 кг. Бременността при тези животни трае около 65-67 дни. Малките се раждат обикновено през април - май най-често в хралупите на паднали дънери и скални процепи. Котилата, наблюдавани у нас са с по 3 – 4 малки, като за отглеждането се грижи само майката, допълва БТА.

Пределната възраст, която дивата котка достига в природни условия у нас е най-често 7-8 г., рядко достигат 12-15 г. Най-висока смъртност е установена при котките от 11 до 22 месеца, поради разселването им в тази възраст.

Според Червената книга на България дивата котка е застрашен вид. Тя е бивш ловен обект, като е забранена за лов от 2007 г. По данни до 2000 г. числеността ѝ у нас е около 4000 индивида.