Над 40 елитни екземпляра от уникалната българска порода Дунавски кон, която е застрашена от изчезване, ще бъдат представени в специално изложение, което ще се проведе тази събота (20 октомври) на стадиона в село Лесново, община Елин Пелин. За първи път собственици на коне от породата Дунавски кон се обединяват в своя инициатива, отправена на вниманието на всички любители на конете и широката общественост, с цел популяризиране на българското коневъдство.
Програмата предвижда оценяване на конете от компетентно жури в няколко категории: жребци, кобили и подрастващи кончета. От победителите в отделните категории ще бъде избран Върховен шампион, както и Шампион на публиката.
За първи път програмата предвижда денят да премине изцяло под съпровода на класическа музика, водачите на конете да бъдат облечени в празнични дресове. Самото събитие от страна на домакините ще се разпише и под знака на опазване на природата – без пластмасови бутилки и отпадъци. За публиката са предвидени седящи места от бали със сено, а дунавско хоро ще звучи в антрактите между оценяванията на конете.
Инициаторите на събитието и организатори, които са именно собствениците на тази прекрасна порода, обещават всичко свързано с празника да бъде какъвто е конят – красиво и благородно. На срещата ще присъстват едни от първите стопани на породата, които отглеждат поколения чисти дунавци и гордо ще разкажат как са съхранили през годините изчезващата българска порода. По време на празника ще бъде организирана и импровизирана изложба със стари фотоси на породата от времето на официалното й признаване през 50 години на миналия век до днес.
Всеки е добре дошъл да се наслади на достойнствата и силата на конете от порода Дунавски кон.
Програма:
Техническа конференция – 11:15-11:45
Откриване: Дунавско хоро – 12:00
Клас А: жребци – 12:30
Клас Б: кобили – 12:30
Клас В: 2-3-годишни кончета – 15:00
Клас Г: Върховен шампион – 16:00
Шампион на публиката
Закриване, народни хора – 17:00
История на породата
Към днешна дата в България се отглеждат около 25 породи коне, от тях 7 са български. Съществуват 3 културни породи коне, които са защитени, патентовани и признати в България.
Източнобългарски кон, Плевенският кон, Дунавският кон, Български тежковозен кон, Български рисист кон, Български спортен кон и автохтонна примитивна порода – Каракачанският кон. Това са породи, които се развъждат от 50 години у нас, имат своя облик, характерен екстериор, външни признаци, имат своята генеалогична структура и т.н.
На фона на историческите събития и важната роля, както в човешката, така и в нашата история, която е изиграл четириногия вихрогон, броят на останалите български породи бледнее, но важното е че конното дело съществуа. Конят е неразделна част от социално-битовия свят на българина. Необходимостта в страната ни след Освобождението от конска сила за армията,селското стопанство, а по-късно и за спорта, предопределя създаването на лек тип кон, който е подходящ за езда и впряг.
Преди повече от век коневъдството започва работа по създаването на порода, която ще покрие нуждите от по-масивни и здрави коне с енергични движения, които са силни и издържливи на работа и добре приспособени към местните климатични условия. Чрез насочена селекция и под ръководството на висши специалисти в бившия конезавод "Клементина" край град Плевен се създава Дунавската порода. Използвани са жребци и кобили от различна породна принадлежност – местни, полукръвни, англо-арабски, полутежковозни и др. През 1893г. се извършва внос на коне от унгарската порода Нониус, Липицан, Англо-арабска, Арабска шагия, Рисиста и др. и с тях се е извършвало безсистемно кръстосване в продължение на около 25 години.
След този период развъдно-подобрителната дейност става по-целенасочена. Чрез прилагане на чистопородно развъждане на коне от породата Нониус, поглъщателно и възпроизводително кръстосване, се постига създаването на своеобразен тип български нониус, който с постановление 631 на МС от 1951 год. е признат за порода с името Дунавски кон. Навършилите 3 годишна възраст коне са тренирани и изпитвани във впряг и теглене на товари с различна тежест. Рекордьор на породата е жребец Тахан теглил 12 325 кг полезен товар на 1000м. При тренинга за впряг конете са обучавани в единичен, двоен, троен, четворен и петорен впряг.
След 1965год. с цел създаването на спортен тип кон, дунавски кобили от по-лек тип са покривани от жребци от Чистокръвна английска порода. На Олимпийските игри в Москва през 1980 год. в българските отбори са включени конете Монблан в скачането на препятствия, който заема 9-то място в индивидуалния приз и кон Алеко в дисциплината обездка, където печели сребърен медал отборно.
Новонастъпилите икономически условия в България след 1989 г. и особено приватизацията на земеделието и закриването на конезавод" Клементина", повлияват негативно върху развитието на породата. В днешно време има тенденция към намаляване на популацията и застаряване на представителите на Дунавския кон. Належащ въпрос е намирането на приложение на породата в зависимост от настъпилите нови изисквания към типа и качествата на тези прекрасни български коне.