Живеем в район с екстремни метеорологични явления

България попада в един от районите, в които има увеличена честота на екстремните метеорологични и климатични явления.

Това показва докладът от съвместен одит "Адаптация към климатичните промени - готови ли са правителствата?”. В изготвянето му са взели участие върховните одитни институции на Австрия, Кипър, Малта, Нидерландия, Норвегия, Русия, Украйна, Европейската сметна палата, както и българската Сметна палата, става ясно от уебсайта й.

Според доклада в нашия район има засушавания, проливни валежи, гръмотевични бури и градушки. Прогнозите сочат, че годишната амплитуда между максималната и минималната температура на въздуха ще намалява, тъй като постепенно максималните температури ще намаляват, а минималните ще се покачват. Заради това снежната покривка ще намалява.

Тези явления ще доведат до изместването на горната граница на широколистните гори към по-голяма надморска височина. В почвата пък ще се увеличи недостигът на вода, а това ще е фатално за биоразнообразието. От това най-много ще страдат както горското стопанство, така и енергетиката, водоснабдяването и критичната инфраструктура.

През последните 20 г. правителствата по света предприеха редица мерки във връзка с намаляването на антропогенните емисии от парникови газове и ограничаването на свързаното с тях покачване на температурите. Въпреки всички мерки климатичните промени ще продължат, сочи докладът.

В него се посочва, че дори амбициите на Европа да ограничат парниковите газове, за да се запази нарастването на глобалната средна температура до 2 градуса, тежките въздействия върху обществото ще останат. Такива ще има също за икономиките и екосистемите.

Експертите отчитат, че дори целта за тези два градуса вероятно няма да бъде постигната, ето защо е необходима ефективна адаптационна политика. В този смисъл всеки европейски регион трябва да разработи свои адаптационни мерки според нуждите си.

Докладът показва, че правителствата не са достатъчно подготвени за евентуалните негативни сценарии във връзка с промените в климата. Освен това предприетите до момента мерки не са достатъчни.

Въпросната адаптация може да се окаже много по-изгодна и евтина, отколкото бездействието, се посочва в проучването.

Ако годишната температура нараства с 2,5 и с 5,4 градуса, без да се търси адаптиране, то загубите от БВП е Европейския съюз ще са между 20 и 65 млрд. евро. До момента само две от осемте страни, включени в изследването, имат всеобхватни адаптационни стратегии. В останалите държави има слабости в координацията и оценки на стойността на въздействието на климатичните промени.