За неочакваните ефекти от глобалното затопляне

Въглеродният диоксид затопля повърхността на нашата планета, но изстудява горните слоеве на атмосферата. Това сочат резултатите от изследване, цитирани от БТА.

Ефектът има неочаквани последствия – изкуствените спътниците в горните слоеве на атмосферата ще останат по-дълго на орбита, но рискуват да се сблъскват по-често с космически отломки.

Учени са изследвали последствията от увеличените нива на въглеродния диоксид в т.нар. термосфера – зона, която започва от височина 90 км над Земята.

Както в ниските атмосферни слоеве, количеството въглероден диоксид в термосферата редовно се е увеличавало между 2004 и 2012 г., сочат изчисленията, направени въз основа на спътникови данни от Джон Емърт от изследователска лаборатория на американските ВМС.

Наблюдаваната тенденция следва тази на емисиите въглероден диоксид, предизвикани от човешка дейност. Докато обаче в ниските слоеве на атмосферата въглеродният диоксид е толкова концентриран, че изпраща към земната повърхност слънчевите лъчи, предизвиквайки парников ефект, в горните й слоеве, на височина над 90 км той е твърде разреден, за да задържи топлината.

На тези височини газът реагира с кислородни атоми и в резултат част от слънчевата енергия е отразена към космическото пространство, като по този начин температурите намаляват. Колкото по-голямо е количеството въглероден диоксид в термосферата, толкова тя е по-студена и плътността й намалява, заключават учените.

"Това означава, че спътниците на височина по-малко от 1200 км ще усещат по-слабо влиянието на атмосферата, която ги привлича към Земята, и по-рядко ще са принудени да се качват на по-висока орбита по подобие на МКС", поясни Хю Луис от университета в Саутхамптън.

Това е положителният ефект. Медалът обаче има и обратна страна – по този начин продължителността на живота на космическите отломки ще бъде удължен. Те ще се натрупват по-бързо и ще бъдем свидетели на повече сблъсъци.", коментира Луис.

Резултатите от изследването са публикувани в сп. Nature Geoscience.