Правителството одобри Национална програма за действие за устойчиво управление на земите и борба с опустиняването в България, която е актуализирана за програмния период 2014-2020 г. Това съобщиха от пресслужбата на Министерски съвет след днешното му редовно заседание.
Документът е разработен в рамките на съвместен проект на Министерството на околната (МОСВ) среда и водите, Министерството на земеделието и храните (МЗХ) и Програмата на ООН за развитие.
Националната програма за действие е инструментът, чрез който България изпълнява поетите ангажименти към Конвенцията на ООН за борба с опустиняването, ратифицирана от страната ни през 2001 г. Основава се на анализа на състоянието на земните ресурси, причините за тяхната деградация и на социално-икономическите особености в развитието на страната.
Изпълнението на одобрените мерки ще подобри екологичното почвено законодателство и ще помогне за преодоляването на конфликтите в политиката за управление на земите.
В мотивите към проекта се програмата се посочва, че устойчивото управление на земите цели използването на бавно възобновяеимите земни ресурси – почви, води, растения и животни - за производство на суровини или продукти и обезпечаване с услуги за задоволяване на постоянно променящите се и нарастващи човешки нужди, чрез осигуряване на дългосрочния продуктивен потенциал на тези ресурси и поддържането на техните продуктивни, физиологични, екологични и културни функции.
Мерките, посочени в програмата, целят постигане на баланс между земеделско производство и опазване на околната среда, като компонент на общата цел за устойчиво развитие. Чрез документа се прави опит да се разрешат конфликтите между производството и опазването на околната среда и да се договори консенсус между исканията на местно, регионално, национално и международно ниво.
Основният въпрос е не как да се запази природата в нейното първично състояние, а как съвместно да се поддържат функциите на земните ресурси в полза на обществото по един устойчив начин.
Устойчивото управление на земите се гради на "петте стълба на устойчивостта”: продуктивност (да поддържа или увеличава услугите); сигурност (да намалява нивото на производителния риск); защита (да опазва естествените ресурси и ограничи тяхната деградация); икономическа приложимост и социална приемливост.
Двата основни аспекта на постигнатите резултати от прилагане на програмата пък са ограничаване на глобалната деградация на земите и смекчаване на бедността.