Колко полезен може да бъде боклукът?

В България годишно се генерират около 500 кг отпадъци на глава от населението, сочат данните на Националния статистически институт (НСИ).

Няма отделна статистика за това какъв е делът на органичните отпадъци, които могат да бъдат преработени. Според общоприети норми той е между 30 и 40%. От средата на 2009 г. пък влезе в сила изискването на Европейската комисия държавите – членки на Европейския съюз да намалят количествата на биоразградимите битови отпадъци, отправяни към сметищата, наполовина спрямо нивата от 1995 г.

Като вземем предвид тези два фактора, изводът е, че боклукът всъщност е неизчерпаем източник на ресурси за биоземеделието, което също набира скорост у нас. Чрез компостирането.

Компостът е висококачествен и екологично чист хумус, богат на изключително ценни за растенията вещества. Той е резултат от естественото разграждане на органичните отпадъци, като микроорганизмите преработват градинските и органичните битови отпадъци и ги превръщат в естествен тор.

Докато ако органичните отпадъци попаднат на сметището при всички останали отпадъци, вместо компостиране се предизвиква гниене и се отделят амоняк и метан.

Какво и как се компостира

Подходящи за производството на компост са обелките от плодове и зеленчуци, торбичките от чай, кафето, черупки от яйца и други подобни хранителни отпадъци. Подходящи са и отпадъците с органичен произход, каквито са хартията, картонът, дървените стърготини, както и растителните отпадъци от двора и градината – слама, окосена трева, сухи и зелени листа, клони, цветя и т. н.

Не се препоръчва компостирането на кокали, остатъци от месо, сготвена храна, млечни продукти, болни растения и части от тях.

В комбинация с влагата и балансираното съотношение между въглерод и азот, както и под въздействието на въздуха и температурата, се получава еднороден, тъмен на цвят и с аромат на почва хумус.

Добре е за компостирането да се ползва компостер, който да бъде поставен директно върху почвата. Така се осигурява директен достъп на микроорганизмите. Съдържанието трябва периодично да се разбърква за правилното овлажняване. Ако компостът е твърде влажен – трябва да се добавят "сухи" материали, ако пък е твърде сух – свежи, "зелени" материали.

Студените сезони не са подходящи за компостиране. Ако се започне през зимата, то процесите няма да настъпят преди пролетта. По-бързо пък протичат процесите по разграждането на отпадъците при по-високи температури, но тогава е добре размерите на купчините компост да са до 1 куб. м.

Други идеи за органични торове

Може да се каже, че има и "народна медицина" за земеделци, особено био земеделци. Вредителите могат да бъдат прогонени по напълно безвреден и за почвите, и за растенията и животните начин. Изключително ефикасен е торът от коприва – ферментирала във вода на слънце. За разлика от компоста, обаче, течността е с доста неприятен мирис, но брани растенията от листни въшки, гъсеници и насекоми, а и подхранва почвата.

Като естествени торове се използват още полският хвощ, чесънът, пелинът, дървесната пепел, саждите, лавандулата, стъблата и листата от доматите, тютюнът и тютюневите извлеци и други.

Публичните компостери

Миналата година представители на науката и природозащитни организации алармираха, че проектираните компостиращи инсталации по Оперативна програма "Околна среда” няма да произвеждат компост, годен за торене от земеделските стопани.

Според тях, продуктът от тези инсталации ще се депонира отново заради наличието в състава му на химия от бита, стари лекарства, електроника и други подобни. Те дадоха и пример с инсталацията в Шишманци. Тогава от еко министерството обещаха насрещни мерки, както и преразглеждането на технологиите и съоръженията.

Миналата година само Община Трявна беше поставила компостери на обществени места. В проекта за модернизация на габровското сметище пък е предвидено изграждането на компостна площадка, както и въвеждането на домашно компостиране.

Компостирането вкъщи

За еко ентусиастите има и домашни компостери от рециклирана пластмаса, предназначени за дворове, както и компостери за апартаменти. В повечето от развитите европейски страни и САЩ са разработени стратегии за намаляване на количеството биоразградими отпадъци, които отиват в депата и домашното компостиране е част от тях.

В пакетите от мерки се включва разделното събиране на биоразградимите отпадъци, централизирани съоръжения за компостиране, както и създаването на организирани пазари за компост и други крайни продукти.

Компостирането не само че ограничава значително замърсяването, но и би намалило миризмата от гниещите отпадъци по кофите за смет и замърсяването от боклукчийските коли. Освен това, то подобрява и качеството на почвите, изтощени от химичните препарати за обработка.