Срещата в Канкун влезе в заключителна фаза

Срещата на ООН по въпросите за околната среда в мексиканския град Канкун навлезе в заключителната си и решаваща седмица, предаде АП.

Водещата тема в дневния ред са бъдещите съкращения на въглеродните емисии и контрола над държавите за спазване мерките, водещи до овладяване на глобалното затопляне.

В досегашните обсъждания делегатите достигнаха до диспути по определени теми, но най-тежките разговори останаха за финалните часове на двуседмичната среща.

Въпреки затрудненията, министрите на 193-те държави ще трябва да постигнат поне минимален консенсус, за да възвърнат доверието в преговорите на високо равнище, след като последната конференция в Копенхаген не доведе до никакви резултати в ограничаването на вредните емисии.

Делегатите в Канкун ще търсят начини за основаване на т.нар. "зелен фонд". Неговата цел ще бъде  подпомагането бедните страни при внедряване на системи за добив на екологична енергия, както и при адаптиране икономиката им към промените в климата.

Фондът ще подпомага тези държави да купуват патенти за зелени технологии от развитите страни и ще компенсира запазването на горите им.

На срещата миналата година американският президент Барак Обама успя да договори политически документ, наречен "Копенхагенско споразумение", в който лидерите на Китай, Индия, Бразилия и Южна Африка се съгласиха да дават отчет за дейността си във връзка с ограничаването на климатичните промени.

Китай отиде дори една крачка по-наред като позволи всичките дейности в тази област, външно и вътрешно финансирани, да бъдат следени от международната общност.

Нерешен, обаче, остана основният въпрос – кой ще бъде регулаторният орган, който ще следи тези процеси и на който държавите ще се отчитат.

Въпреки че миналата година приемането на "Копенхагенското споразумение" бе саботирано от Боливия и Венецуела, в месеците след това 140 държави дадоха подкрепата си за договора, а 85 от тях обещаха официално да намалят въглеродните си емисии или поне да ограничат нарастването им до 2020 г.

Най-трудният въпрос, който трябва да бъде решен в Канкун, е дали развитите индустриални държави ще бъдат съгласни на допълнително намаляване на квотите на въглеродни емисии, които не са се променяли от приемането на протокола от Киото през 1997.