Ще надникнете ли в гнездото и на египетски лешояд?

Миналата година вниманието на милиони души беше приковано не от драматичен и сълзлив сериал, а от семейния живот на орлите. Монтирана видеокамера за онлайн наблюдение над гнездото на двойка белоглави орли в САЩ успя да събере повече зрители дори и от звездната царска сватба в Лондон.

Тази година ще имаме възможност да видим не орли, а египетски лешояди. И не в САЩ, а у нас. В България някъде по скалите и чукарите, ще бъде монтирана камера и ще можем да се запознаем с живота, навиците, забавленията и може би и караниците в семейството на лешояда.

Постоянното видеонаблюдение ще бъде достъпно през интернет. Точната локализация няма да бъде разкрита от съображения за сигурност.

Камерата и наблюдението е едно от нещата, с които от Българското дружество за защита на птиците (БДЗП) цели да привлече общественото внимание към застрашения от изчезване вид. Монтирането и поддръжката на канала е част от 5-годишен проект със съфинансиране от програма "Life" на ЕС и фондация "А. Г. Левентис”.

Проектът на стойност 2,6 млн. евро обединява 4-ма партньори от 3 страни: Българско дружество за защита на птиците (БДЗП), Гръцко орнитологично дружество (HOS), WWF - Гърция и Кралското дружество за защита на птиците (RSPB). БДЗП е водещата организация.

Работата вече е стартирала, тъй като действително са нужни спешни мерки за опазване на египетския лешояд в България и на Балканите.

Мерките по проекта ще бъдат съсредоточени в 27 района от "Натура 2000" - 12 в България и 15 в Гърция. У нас тези райони са в Източните Родопи, Маджарово, Източна Стара планина, Шуменското и Оряховското плато и Русенски лом.

Освен камери, наблюдение и подхранване на лешоядите на територията на страната, членовете на БДЗП предвиждат и охрана на част от гнездата, тъй като един от факторите, които влияят върху популацията на птицата, са бракониерите и нелегалната търговия с диви животни и яйца.

Пагубно за птиците е и замърсяването. По тях и здравословното им състоянието може да се познае колко е замърсена храната, която ядем, тъй като лешоядите ядат почти същото като хората, обясни един от ръководителите на проекта - Стоян Николов.

В миналото този вид птица е била възприемана като приятел и помощник на човека, на места е била боготворена, тъй като се е грижела за чистотата на населените места, а така е предпазвала поселенията от болести.

Днес обаче с индустриализацията много от местообитанията на египетския лешояд са унищожени. В момента на Балканите има едва около 90 двойки, като между 30 и 35 гнездят в България. През март месец започва връщането на лешоядите от Африка и до тогава трябва да е завършена цялата предварителна подготовка, обясни още Николов.

По проекта за опазване на египетския лешояд на Балканите ще се работи изключително много сред учениците и младежите, тъй като ключово за спасяването на вида е информираността сред хората.

Предвижда се също така да се направи кампания и сред фермерите, както и те да бъдат подпомогнати в процеса на кандидатстване по агроекологични програми. Това е важно, за да може пустеещи земи да бъда превърнати в пасища с екстензивен тип и така да се възвърнат местообитанията на египетския лешояд.