Астрономи от Калифорнийския университет в Бъркли са открили най-големите черни дупки, наблюдавани досега – две чудовища с маси от 10 млрд. слънца, които заплашват да погълнат всичко в регион, който е пет пъти по голям от размерите на нашата Слънчева система, съобщава PhysOrg.com.
Тези черни дупки се намират в центровете на две галактики, разположени на повече от 300 млрд. светлинни години от Земята. Учените предполагат, че те може да са останки от т.нар. квазари - изключително ярки галактики, съществували в ранната вселена.
Тези две супермасивни черни дупки в центъра на галактиките имат маса, подобна на тази на младите квазари, обяснява проф. Чунг Пей-Ма, професор по астрономия от Университета в Бъркли. "Те може да са липсващото звено между квазарите и супермасивните черни дупки, които виждаме днес", допълва астрономът.
Черните дупки са едни от най-странните образувания във Вселената. Те представляват свръхконцентрирани количества материя, която създава толкова силни гравитационни полета, че дори светлината не може да избяга от тях.
Докато избухващите големи звезди, наречени свръхнови, могат да създадат черна дупка с масата на Слънцето, то за свръхмасивните черни дупки се предполага, че са се появили при сливането на множество по-малки дупки в една или чрез поглъщането на други звезди, или пък огромни количества междузвезден газ, който кара черната дупка да расте.
Към днешна дата астрономите са открили около 63 супермасивни черни дупки. Досегашният рекордьор бе дупка с маса 6,3 млрд. слънчеви маси. Тя е разположена в близката галактика M87, разположена на 53,8 млн. светлинни години от нас.
Едната от новооткритите дупки е с масата на 9,7 млрд. слънца и се намира в ярката елиптична галактика NGC 3842 от галактичния куп в посока на съзвездието Лъв. Тя е отдалечена на 320 млн. светлинни години от нас. Втората дупка може да е дори по-голяма. Разположена е в галактичния куп Кома на около 336 млн. светлинни години от Земята.
Според Никола Макконъл от Университета в Бъркли тези черни дупки притежават хоризонт на събитията (границата, след преминаването на която нищо не може да напусне черната дупка), който е 200 пъти по-широк от орбитата на Земята или пет пъти по-голям от орбитата на Плутон. Освен това всяка от дупките оказва пряко гравитационно въздействие на всички обекти в радиус от 4 хил. светлинни години.
"За сравнение, тези черни дупки са около 2,500 пъти по-големи от черната дупка в центъра на Млечния път, чийто хоризонт на събитията е една пета от орбитата на Меркурий", обяснява Макконел.
Where Have All the Quasars Gone? from Dunlap Institute on Vimeo.