Ето го първия дъх на Вселената

Следи от космическа реликтова радиация, останала от времената на Големия взрив, родил нашата Вселена, заснеха европейски учени с телескопа, който работи на Южния полюс (South Pole Telescope) и с космическия апарат "Хершел".

Специалистите твърдят, че за първи път са открили на практика макар и остатъчни следи от Големия взрив, случил се преди почти 13,8 млрд. години.

Според изследователите слабият радиационен сигнал е открит по същия начин, както се откриват далечни галактики, когато тяхната светлина се привлича от гравитацията на близките до нас галактики и подобно на слънчево зайче се отразяват от тях и идват до Земята.

В случая с микровълновия фон излъчването било уловено след отразяването му от галактичен куп. В Европейската космическа агенция твърдят, че ако говорим на технически език, то радиационният фон е открит благодарение на мощната гравитация на галактичния куп. Силата на привличането на купа е придърпала към себе си радиационния фон и го е отразила към нашата планета.

Както поясняват астрономите, изследването на първичното реликтово космическо лъчение може много да разкаже за първите фази на "набухването" на Вселената, а също за особеностите на нейната гравитация в първите моменти от живота й. В миналото се смяташе, че такова откритие ще направи космическият телескоп "Планк".

Реликтовата радиация от Големия взрив, или т.нар. космически микровълнов фон, е формирана, когато нашата Вселена е била още бебе, а възрастта и не е превишавала 380 000 години. Днес, след почти 13,8 млрд. години, ние виждаме този фон като небесна сфера, запълнена с радиовълни с особена честота, чиято температура е само с 2,7 градуса над абсолютната нула.

Едва забележими колебания в температурата сочат колебанията по време на взрива на Вселената и свързват картината, която виждаме сега, с галактиките и звездите в ранната Вселена. Напомняме, че този фон е открит с помощта на температурната карта на небесната сфера, получена от телескопа "Планк".