Използвайки живи микроорганизми, учени от университета Станфорд създадоха биотични игри, които наподобяват някои от класическите видео игри, пише ScienceDaily.
"Биотичните" игри са разделени на три класа в зависимост от това дали играчите управляват процеси на молекулярно ниво, единични клетки или колонии от бактерии.
Основната цел на тези игри е да подпомогнат развитието на обучителните програми в училищата и университетите и да бъде привлечено общественото внимание към съвременните изследвания в областта на биологията.
Така екипът, воден от биотехнолога Ингмар Ридел-Крюсе разработва първите видеоигри, при които действията на играчите влияят директно върху поведението на живи микроорганизми в реално време.
Основният дизайн на игрите включва парамецията (Paramecium caudatum) – едноклетъчен организъм, използван в безброй биологични експерименти в училище и в университетските лаборатории.
Изследователите поставят клетката в малка камера с течност, в която може да се движи свободно във всички посоки. Към съда е прикрепена видеокамера, която изпраща видеосигнал в реално време към екран с вградено в него "игрално поле".
Системата е снабдена и с микропроцесор, който следи движенията на парамацеята и отбелязва резултатите от играта. Играчът контролира клетката с устройство, наподобяващо типичния гейм-контролер.
В играта PAC–mecium, играчът контролира силата на слабо електрическо поле, приложено в камерата с флуида и по този начин влияе на посоката на движение на клетката. При "биотичния" пинбол пък играчът изстрелва струи от химикали в течността, принуждавайки едноклетъчното да плува в определена посока.
За да тушират обвиненията в нехуманно отношение към животните, изобретателите на игрите наблягат на факта, че едноклетъчните организми като парамецията не притежават нервна система, а оттам и възможността да изпитват болка.
Вдъхновени от първоначалния си успех, Ридел-Крюсе и колегите му основават "Bio-X.Game Center" – сдружение за разработка на биотични игри за нуждите на образованието и изследванията.