Мислите си, че знаете как трябва да се въртят планетите?

Независимо че космическата обсерватория "Кеплер" прекрати своята работа, астрофизиците продължават да работят с данните, които е предала на Земята. Много от откритията, направени в резултат на такива изследвания, се оказват доста интересни.

Екип учени от университета в Айова и Изследователския център "Еймс" на НАСА изучавали данните, събрани от "Кеплер", става дума от статия, публикувана в сп. Science. Съществуват няколко метода за търсене на далечни небесни тела, но най-популярният от тях е така нареченият транзитен метод.

Същността му се състои в следното: когато планетата преминава пред диска на своята звезда, то яркостта на последната леко намалява. По такъв начин може не само да се открие екзопланета, но и да се изяснят нейният състав, приблизителната ѝ маса и сидералният период. "Кеплер", като главен ловец на извънземни светове, е открил над 2700 небесни тела, кандидати за екзопланети.

Освен постоянния мониторинг на спадането на светимостта на звездите от техните планети, космическият телескоп изучавал и самите светила, скоростта им на въртене, наклона на оста и яркостта.

Авторите на последното изследване работели с двата класа данни и открили много странна система, в която орбитите на планетите са наклонени към родителската звезда Кеплер-56. Може да се каже и по друг начин: самата звезда лежи почти на хълбок, а планетите се въртят около нея по хоризонтални орбити.

"За нас това беше голяма изненада. Системите не се формират просто така и ние още не знаем защо така са наклонени орбитите", казва водещият автор на изследването Даниел Хюбер.

Отклонението на оста на самата звезда Кеплер-56 от плоскостта на орбитите на нейните планети е около 45 градуса. Планетите в системата са поне две и те се въртят около светилото за 10 и 20 земни дни. В опит да обяснят странностите, Хюбер и колегите му стигнали до извода, че до Кеплер-56 трябва да има голямо небесно тяло, което е "отбило" орбитите на планетите от традиционния им път.

Третото тяло, въртящо се около далечната звезда, е свръхмасивен външен спътник. Неговата орбита също е наклонена, но вече спрямо плоскостта на орбитите на вътрешните планети на системата, а не на звездата. Учените смятат, че въртящият момент на този обект накланя плоскостта на орбитите на планетите спрямо звездата.

Астрономите продължават наблюденията на системата, за да изяснят загадъчния феномен. Те се опитват да разберат дали третият "спътник" на Кеплер-56 е планета, кафяво джудже, или е истинска звезда.

"Това е въпрос на любопитство. За разбиране на механизма на формиране на тази планетна система не е задължително да знаем какво тяло е променило наклона на орбитите. Но кой знае какви още тайни ще разберем в процеса на наблюдения", казва Хюбер.

Съществуването на подобни системи с диагонални орбити на планетите е предсказано теоретично в рамките на общото обяснение на механизма на формирането на т.нар. горещи Юпитери – газови гиганти, въртящи се около своите звезди по-близо, отколкото е орбитата на Меркурий до Слънцето.

За потвърждение на общата хипотеза и окончателната ѝ теоретична формулировка не е достатъчно откриването на една такава странна система. Астрофизиците вече се оглеждат за други системи с подобни характеристики.