Странното поведение и разпределение на обектите след Нептун може да бъде обяснено само с наличието на поне две неизвестни планети в Слънчевата система, които се крият зад него и Плутон, съобщи Юнивърс тудей. Ако това бъде потвърдено, границите на Слънчевата система ще се разширят.
Учени от университета Комплутенсе в Мадрид и от Кембриджския университет анализираха ефектите от механизма на Козай, който е свързан с гравитационните смущения, упражнявани от голям обект върху орбитата на много по-малко и отдалечено от него тяло.
Според общоприетата теория за транснептуновите обекти те трябва да орбитират на разстояние на около 150 астрономически единици и да са в орбитална равнина или наклон, подобно на планетите в Слънчевата система, както и да са разпределени произволно. Това обаче не се потвърждава от наблюденията.
Астрономите виждат групи от обекти на много различни разстояния (от 15 до 525 астрономически единици) и наклони вариращи от 0 до 20 градуса. "Изобилието на обекти с неочаквани орбитални параметри ни кара да вярваме, че някакви невидими сили променят разпределението на орбиталните елементи на най-отдалечените транснептунови обекти", каза Карлос де ла Фуенте Маркос.
Смятаме, че най-вероятното обяснение са други неизвестни планети зад Нептун и Плутон.
За изследването си учените разглеждат 13 различни космически обекта, като ексцентричната комета 96Р/ Макхолц и въздействието на Юпитер върху нея, както и планетата-джудже 2102 VP113, открита миналата година в облака на Оорт, която според някои специалисти е под въздействието на тъмна и ледена суперземя до 10 пъти по-голяма от нашата планета.
Неотдавна откритият планетообразуващ диск около звездата HL Tauri е на повече от 100 астрономически единици от нея. Звездата е по-млади и масивна от Слънцето и откритието показва, че планетите могат да се образуват на няколкостотин астрономически единици разстояние от центъра на системата.
Според сегашните модели за образуването на Слънчевата система в нея няма други планети на кръгова орбита след Нептун.