Учените откриха една от най-малките, далечни и древни галактики, разстоянието до което е над 13 милиарда светлинни години. Откритието се дължи на космическия телескоп "Хъбъл" и гравитационна леща.
Гравитационната леща е масивно тяло, изкривяващо със своето гравитационно поле посоката на разпространението на преминаващото покрай него излъчване. Ролята на гравитационна леща във Вселената може да играе всяко тяло, но в реалността забележително изкривяване на лъчите е способен да предизвика само един много масивен обект, например струпване на галактики.
Гравитационната леща еднакво влияе на всички видове електромагнитно лъчение и потоците релативистки частици.
Фиксираната от астрономите нова галактика се появила, по предварителни оценки, в началото на съществуването на Вселената, около 500 милиона години след Големия взрив. По такъв начин тя влиза в десетката най-стари от известните и наблюдавани галактики.
Новата галактика е 500 пъти по-малка от нашия Млечен път, масата ѝ е около 40 милиона слънчеви. Малката галактика е открита в гигантския галактичен куп на Пандора (Abell 2744) и именно той влязъл в ролята на гравитационна леща.