Американски физици се научиха да "надуват" мехури от плазма и да ги превръщат в особени оптични лещи, да управляват формата им и други техни характеристики с лазерни импулси, се казва в статия, публикувана в Nature Communications.
"Съществуват множество устройства, способни да управляват или манипулират свойствата на светлинните лъчи, но от механичната им стабилност и възможността за пренастройка има какво още да се желае. Нашите лещи-мехури имат поне още едно преимущество в сравнение с конкурентите – гладкостта на тяхната повърхност. Колкото по-гладка е повърхността, толкова по-добро е "качеството" на светлината", казва Тони Хуан от Пенсилванския университет във Филаделфия.
Хуан и колегите му превърнали плазмени мехури в свръхгъвкави оптични лещи, опитвайки се да намерят замяна на плазмонните резонатори – наноструктури от късчета метал, способни да преобразуват светлината в други видове електромагнетизъм и обратно.
С подобни резонатори може да се създават миниатюрни оптични устройства, невъзможни от гледна точка на класическата оптика. Техният недостатък се състои в това, че работят само на определени дължини на вълната и при крайно ограничени условия, пояснява РИА Новости.
Изучавайки свойствата на различни необичайни оптични среди, авторите забелязали, че микроскопични мехури от течност или плазма може да изпълняват същите функции, както и плазмоните. След серия експерименти физиците се научили да управляват техните размери, форма и други свойства, използвайки лазерен нанолъч и подложка от златна нанолента, на повърхността на която се раждала лещата мехур.
Според учените тяхното изобретение може да се използва за създаването на микрокамери, вграждани в биомедицински чипове за имплантиране, както и за създаването на фотоапарати, способни да получават снимки с ултрависока резолюция.
За това обаче е необходимо изследователите да се научат да управляват положението на фокуса на лещата и посоката на движение на светлината през нея, заключават Хуан и колегите му.