Първа 3D карта на космическата паяжина на ранната Вселена

Благодарение на нов метод на наблюдение учените създадоха триизмерна карта, която демонстрира разпределението на материята в ранната Вселена на 10,8 млрд. светлинни години от Земята.

Космическата пояжина е нишковидна мрежа, обрузувана от обикновена (барионна) и тъмна материя, която демонстрира разпределението на вещество във Вселената на междугалактични мащаби. Основно тя се състои от нишки тъмна материя и само в незначителна част – от видима и привична за нас материя, в частност – галактики.

Учените от Института по астрономия "Макс Планк" са доказали ефективността на специален метод за наблюдения на космическата паяжина, който преди се е смятал за неизпълним поради недостатъчна мощност на съвременните телескопи. Методът се заключава в наблюденията на това, как водородният газ поглъща светлината от далечни източници.

Източниците на светлина по тази методика се явяват изключително бледи галактики на фона на търсения водород. Според това, как водородът поглъща светлината, може да се определи разстоянието до него. Избирайки 24 галактики, учените наблюдавали характеристиките на водорода на техния фон и успели да съставят триизмерна карта на един от секторите космическа паяжина на разстояние, което преди е било недостъпно – 10,8 милиарда светлинни години от Земята.

Това означава, че получените данни позволяват да се надникне в структурата на младата Вселена на възраст само 3 милиарда години след Големия взрив. Ширината на наблюдавания сектор е 2,5 милиона светлинни години, а дължината – 6 милиона. Всички данни били получени с помощта на спектрометъра LRIS на телескопа Keck I, разположен на планината Мауна Кеа на Хаваите.

Според учените именно уникалното разположение на телескопа – практически най-доброто сред наземните телескопи от гледна точка на астроклимата – позволило да се получат тези потресаващи данни. Учените успели също да разработят самостоятелно компютърна програма, която намалила сложността на изчисленията за построяване на космическата паяжина на основата на астрономичните данни.

По думите на един от авторите на изследването – Кейси Старк от Калифорнийския университет в Бъркли, по-рано за подобни изчисления е бил необходим суперкомпютър, а сега – обикновен лаптоп.