Свръхсветлинни скорости ли?

Изминаха само две седмици, откакто европейските учени от ЦЕРН и ръководители на проекта OPERA (Oscillation Project with Emulsion-tRacking Apparatus) обявиха, че са наблюдавали частици от от т.нар. мюонно неутрино, които се движат по-бързо от скоростта на светлината. Твърдението предизвика врява във физичната общност и доведе до множество публикaции на теории и хипотези в научни издания, които имат за цел да отхвърлят подобно твърдение. Според PhysOrg.com засега само две звучат то тях звучат достоверно.

Колко е часът?

Първата е на Карло Кондади от лондонския "Импириъл Колидж". Според учения е много вероятно екипът на OPERA да не е взел предвид гравитацията в математическите си уравнения и ефекта, който тя оказва върху хронометрите, използвани за отчитането на резултатите.

Така тук може да става дума не за свръхсветлинни скорости, а за несинхронизирани часовници, "увредени" от различната по сила гравитация, която действа върху началната и крайната точка на експеримента – в случая Националната лаборатория Гран Сасо в Италия и лабораторията на ЦЕРН в Женева. Поради разликите в гравитацията единият от часовниците може да върви малко по-бързо от другия, което да доведе до погрешни измервания. Ако случаят е такъв, физиците от ЦЕРН наистина ще се почувстват неловко от подценяването на такъв основен проблем.

Къде са следите?

Втората теория е дело на физиците Андрю Кохен и Шелдън Глашоу, които посочват, че ако сноповете неутрино наистина са пътували по-бързо от светлината, те биха оставили следа от частици, която учените ще могат да засекат. Тази следа се дължи на преноса на енергия, който би възникнал между частиците, движещи се с различни скорости.

И тъй като екипът на OPERA не е наблюдавал подобна следа (или поне не е съобщил за нея), това означава, че частиците неутрино вероятно не са пътували толкова бързо, колкото се твърди и резултантните измервания трябва да бъдат отдадени на нещо друго.

Разбира се, нито една от тези две публикации не опровергава резултатите на физиците от ЦЕРН. Първата хипотеза просто хвърля съмнение върху методите на измерване, докато втората използва подхода на отхвърлянето, без да дава обяснение на феномена. Голяма част от научната общественост е настроена негативно към резултатите от експеримента на Opera, тъй като те засягат най-базисните теории на Айнщайн.

Ако все пак се окаже, че експериментът е точен и неутриното може да пътува със скорости над светлинните, то физиците ще трябва да преосмислят базисни постановки, които досега са смятани за непоклатими и да се върнат към черната дъска.

В крайна сметка целта на науката е да разкрива и обяснява природата около нас, а не да поддържа догми, които са изпразнени от съдържание.