Новата свръхтежка елементарна частица, чието откриване бе гръмко оповестено на тръпнещия в очакване свят през юли тази година , може да се окаже по-малко вълнуваща, отколкото се надяват част от учените, предаде БТА, като се позова на агенция Reuters.
На научна конференция в Киото, където бяха представени най-новите данни за работата на Големия адронен колайдер (ГАК), учени от ЦЕРН съобщиха, че вече изглежда много вероятно частицата наистина да е отдавна търсеният Хигс бозон – частицата, която индикира съществуването на т.нар. поле на Хигс, което от своя страна придава маса на всички останали частици с маса.
Вместо към екзотично създание обаче, което потенциално ще отвори вратата към нови светове в космологията, анализът на данните до момента насочва към Хигс от Стандартния модел, вписващ се в настоящата научна парадигма за Вселената.
"Все още е твърде рано да кажем, но новата частица изглежда и се държи все повече и повече като Хигс бозон", коментира Полин Ганьон от изследователския екип, работещ с детектора ATLAS в ГАК. ATLAS e един от трите експеримента, анализиращи данните сблъсъците между протоните в колайдера.
Оливер Бухмюлер, който работи в конкурентния, но паралелен експеримент CMS (в който участва и българският екип в ЦЕРН), споделя, че доказателствата, че частицата наистина е Хигс бозон стават все по-убедителни с напредването на анализа.
Все още обаче няма признаци, че частицата е по-необикновена, отколкото е предсказано. Една от основните цели на Големия адронен колайдер бе да открие доказателства за съществуването на полето на Хигс, за което се смята, че изпълва всички кътчета на Вселената. Без него първичният хаос от летящи частици след Големия взрив нямаше да се оформи в звезди, планети и галактики.
През 1964 г. британският физик Питър Хигс пръв предполага за съществуването на полето и за частицата, която се "ражда" от него при сблъсъци с много големи енергии.