Всички звезди рано или късно умират, а някои умират по по-жесток начин от други.
След като нашето Слънце изразходва всичкото си водородно гориво от ядрото, ще дойде краят на неговия живот. Според оценките на астрономите това ще се случи след около 4 милиарда години. В продължение на няколко милиона години то ще се разширява и ще се превърне в червен гигант, сваляйки горните си слоеве. След това ще се свие в бяло джудже и бавно ще изстине до фоновата температура на Вселената.
Сигурно знаете, че някои други звезди се взривяват, когато умират. Те също са изчерпали своето гориво в ядрата, но вместо да станат червени гиганти, се взривяват за части от секундата като свръхнови.
В какво е разликата между звездите, подобни на нашето Слънце, и звездите, взривяващи се като свръхнови?
Разликата е в масата.
Предшествениците на свръхновите – звездите, способни да станат свръхнови, са масивни – поне 8-10 пъти по-големи от Слънцето. Когато горивото на такава голяма звезда свърши, ядрото ѝ колапсира. За части от секундата материята попада вътре, създавайки необикновено плътна неутронна звезда или дори черна дупка. Този процес освобождава огромно количество енергия, която виждаме като свръхнова.
Ако звездата е по-тежка от Слънцето да речем 140 пъти, тя се взривява и така да се каже от нея не остава нищо. Ако другите звезди могат да детонират, то възможно ли е да се взриви и нашето Слънце?
Не, просто казано, нашата звезда няма достатъчно маса за това. Така че можем да спим спокойно, докато знаем, че поне звездата ни няма да се взриви.