"В Средна гора среден път няма!" - това е истината за Априлското въстание

България! 1876-а, борба страховита! Кънти през времето името на майчица България – героична и многострадална.

Какви мъже! Корави и сурови! За икони не стават, но България им свива ореоли и нощем им бродира знамена.

При тези пламенни думи, под звуците на българските бойни маршове, под веещите се знамена, на които пише "Свобода или смърт", хиляди панагюрци отдадоха чест на героите, загинали в Априлското въстание. В Столицата на Априлското въстание хората притаиха дъх и се поклониха пред подвига и саможертвата на своите предци.

Тази година за панагюрци Великден е особено наситен със символика и това бе добре подчертано в словото на кмета Никола Белишки, който отново се опълчи на подмяната на историята и омаловажаването на събитията от Април 1876. В Панагюрище бяха припомнени всички онези герои на национално освободителното движение – Георги Раковски, Васил Левски, Христо Ботев, Любен Каравелов, Хаджи Димитър, Стефан Караджа, Ангел Кънчев, Панайот Хитов, Филип Тотю, Георги Бенковски, Панайот Волов, Захари Стоянов, Георги Икономов, Тодор Каблешков, Павел Бобеков, Васил Петлешков и много други.

Впечатляваща заря допълни така важната за панагюрци 140-годишнина от избухването на Априлското въстание – връх в борбата за Освобождение на България. Цветя и венци бяха поднесени от всички официални гости, сред които този път не бе президентът , а председателят на Народното събрание Цецка Цачева. В умерено слово Цачева определи Априлското въстание като жалон, като път на българския народ към историческо възкресение. "През 1876 година недоволството на българите от петвековното закостеняло потисничество стига своята връхна точка, защото то спира модерното им развитие", каза тя и добави: "След пет века изолация българите имат пълно основание да претендират да наредят и себе си сред модерните европейски държави". 

"Днес, 140 години по-късно, България е свободна, независима и демократична държава, въплатила идеалите на героите от Април 1876 година", каза още тя.

Според  нея с основание се търси точна оценка за "5-вековното прекъсване на българската държавност". "Турско робство? Османско владичество? Присъствие? Защо отговорът на този въпрос е толкова важен за нас, защото ние искаме да оставим на нашите деца,на потомците ни това да разбират, като четат историята и не допускат тя да се превръща в инструмент за раздухване на вражди и противопоставяне", каза Цачева.

Все пак Цачева изтъкна, че историята на Априлското въстание не може да бъде разказана по всякакъв начин, защото е история на народ, надигнал се срещу потисничеството.  Цачева заяви, че саможертвата и идеалите на въстаниците не подлежат на никакви оценки, но постави и едно  огромно "Но", за да изтъкне, че в голямото семейство на обединена Европа, не бива да се допускат крайни идеологически пристрастия. "Аз съм убедена, че никакви фундаментализми, никакви нови национализми, никакви опити за изграждане на прегради помежду ни, ще успеят. Защото днес гражданите на България, които обединяваме много вери и етноси живеем в 21 век. Днес всякакъв опит за самоизолация във високите зидове на националното и верското ще бъдат разбити от реалностите".

Сигурно заради последната теза  - за многото вери и етноси у нас, Цачева не пожела да спомене в словото си нито веднъж двете думи "турско робство", освен в цитирания въпрос. Председателят на парламента предпочете да използва думи като "изолация" и "потистничество".

Доста по-различни бяха думите на кмета Белишки: "Ние тук, в Панагюрище, имаме една тежка и страшна приказка и тя е продължение на тяхното "Свобода или смърт". Тя гласи: "В Средна гора среден път няма!".

Всяка година на този площад отново възкръсват събитията от Април 1876 година. Ние сме тук с открити сърца, защото за нас няма две истини. Няма две истини – едната уж за пред хората,  другата за лична употреба.

Някому удобни, а може би и добре платени уж политици, уж историци, уж философи, общественици, се опитват да говорят за "мита Батак", за "мита Панагюрище", "за мита турско робство". Това, което се случи през Април 1876 година... Времето отдалечава тези събития от нас, но все по-силно оттук звучи техният отзвук, защото клетвените думи и тежките послания, които имаше и в Кървавото писмо и на знамето на Райна Княгиня, тези думи кънтели на Оборище и увековечени в "Записките" на Захарий Стоянов, никога няма да позволят на народната памет тази епопея да бъде превърната в мит.

Тези, които наричат Април 1876 година мит, натрапват ни, че турското робство е литературен термин, че "присъствие", "съвместно съжителство" – това са научни термини, кой, кой ще ги помни тях след десет или двадесет години?! Удобните – народът ги наказва със забрава!".