България върви по пътя на промяната

Каквото и да си говорим, на колкото и разкрепостени, свободомислещи и широко скроени да се правим, няма начин да пренебрегнем отпечатъка на някогашната комунистическа свенливост, който все още тегне над нас като някакво клеймо. И макар старите баби да си спомнят с носталгия за онези времена, ние отдавна не искаме да живеем в тях. Само дето още им позволяваме да играят роля при формирането ни като личности, макар понякога това да се случва несъзнателно.

"България върви по пътя на промяната", повтаряха на тазгодишния "София Прайд" и тази красиво и идеалистично звучаща фраза някак си лесно се загнездва в съзнанието. Та нали точно това искаме – промяна, само че как да се случи тя, когато все ще се намери някой, който да отстоява мнението си с агресия. Точно както се опитаха да направят активистите на партия "Атака" миналата събота, 5 юли, събирайки се пред паметника на Апостола на свободата в знак на протест срещу гей парада.

За щастие този път спонтанната им реакция премина без излишни ексцесии. Всичко приключи само със словесната агресия, която не спря да се лее през целия иначе слънчев и приятен ден. Искали да слагат край на сексуалната перверзия! А къде тогава са, когато полицията щраква белезниците на поредния педофил или сексуален перверзник, тормозещ жените, като неотдавна нашумелия наследник на Жоро Павето?!

Но нека концентрираме вниманието си върху така наречения гей парад. От партията на Волен Сидеров бяха категорични, че всяка година преди и по време на шествието българското общество било скандализирано от поведението на организаторите и участниците. Те "демонстрирали по софийските улици неприкрит разврат, сексуална перверзия и морална разпуснатост". Особено притеснителни били и идеите, които представителите на еднополовата любов лансирали, за легализиране на браковете между гейове и осиновяването на деца от тях.

Дето се казва, оправихме си всичко друго, че започнахме да се притесняваме и за това какво се случва в спалнята на съседа. А и ако трябва да сме честни, този път най-ексцентричното и провокативно нещо, което се видя на "София Прайд", бяха знамената с цветовете на дъгата. Вероятно повечето от нас дори не биха се замислили по въпроса за сексуалната ориентация на хората, които посетиха събитието, просто защото изглеждаха като всички останали.

За каква демонстрация на перверзия говорим?! Влезте в някоя чалготека и ще видите много повече разврат, отколкото пред паметника на Съветската армия миналата събота. Истината е, че там просто се бяха събрали едни хора, искащи да се позабавляват.

"Да спасим децата си от агресията на гейовете", гласеше голям транспарант, опънат от "Атака" пред паметника на Васил Левски в София. А кой ще ни спаси от словесната омраза, бликаща от всяка тяхна дума?! Кой ще ни спаси от консерватизма, в който сами си налагаме да живеем?! Кой ще ни спаси от собствената ни омраза към различното и кога ще започнем да се радваме на живота, без непрекъснато да надничаме в паницата на другия?!

Но да се надяваме, че България наистина върви към пътя на промяната! Не защото е от първостепенна важност за средностатистическия българин гейовете, лесбийките и транссексуалните да бъдат приемани като равни, да им бъде разрешено да сключват граждански брак и да осиновяват деца. Не защото и липсата на такава законова възможност им пречи да бъдат каквито са и каквито искат да бъдат. А защото отдавна са отминали онези "аборигенски" времена, в които приемаме всичко по примитивно първичния начин на видимото.