В два последователни дни из медийното пространство се завъртяха две новини – вицепрезидентът Маргарита Попова подхвърли предложението да се отмени като нехуманно най-тежкото наказание, предвидено в Наказателния кодекс – доживотна присъда без право на замяна и то да се замени с класическата доживотна присъда, която е обратима.
И втората новина – Галя Райнова, майка на убития преди две години Боби Райнов заяви, че смята доживотния затвор за "малко наказание" за убийците на сина й.
Противопоставянето на тези мнения не е равностойно, освен по полов признак – и Маргарита Попова, и Галя Райнова са дами. Да, и двете са и майки.
Иначе, от едната страна е юрист, бивш министър на правосъдието и настоящ вицепрезидент. От другата страна стои една майка, силно емоционална, наранена, огорчена. И разбираемо защо – две години все още няма виновни и наказани за бруталното убийство на сина й. Не че самата присъда би намалила болката на тази майка и дълбоко не мога да повярвам, че това би направила и една смъртна присъда. Болката ще остане до живот.
Може би огорчението от несправедливостта ще бъде по-малко и не толкова разяждащо, ако правосъдието ни беше малко по-експедитивно и едно такова разследване и дело не се точеше с години.
Като се каза "с години" и някак си от само себе си изниква случаят със сестрите Белнейски. Да, онзи случай, който разтърси цяла България и онзи случай, по който все още няма сложена категорична точка след толкова разтакаване и съмнения по експертизи, лаборатории, съдебни зали и по медии.
Затова и си позволявам да пиша този текст, въпреки че нито съм майка, нито съм юрист. Аз съм просто журналист, пред очите на който години наред минава информацията за: съдебни дела, които се точат с години, съдебни дела, които започват помпозно с крещящи полицейски акции и категорични обвинения, но завършват с оправдателни присъди. После същите дела отиват в Страсбург и държавата ни е осъдена. Има и процеси, които завършват напълно законно с шокиращо ниски присъди, както са например наказанията, предвидени за педофилия.
Също така не веднъж се е оказвало, че заловеният престъпник е с N на брой висящи дела от преди години или пък предстоящата присъда ще му е поредната N-та, например 20-та, за да бъде числото кръгло.
На този фон идеята за отмяна на най-тежкото наказание "доживотен затвор без право на замяна" на вицепрезидента Попова предизвика очаквано и напълно логично емоционалната и крайна реакция да се поиска връщане на смъртното наказание.) Темата от тази сутрин и по всички медии.) И едно такова искане няма да бъде чудно, ако бъде подкрепено с повече гласове, отколкото всички гласували на предстоящия референдум за проекта АЕЦ "Белене".
Защото искането за връщане на смъртното наказание не е и няма да бъде продиктувано нито от някаква кръвожадност, нито от някаква примитивност на мисленето на българина като принизяващ на аргументите на Попова, че най-тежкото наказание в българското правосъдие сега е нехуманно и затова за него няма място в модерната наказателна европейска политика.
Искането за връщане на смъртното наказание е плод на всеобщото усещане и горчивина в българското общество за липсата на действена справедливост в съдебните решения. В това отношение съдебната система действително е независима, еманципирана и дистанцирана – преди всичко от обществото.
Искам да се върна на Галя Райнова и с това индиректно и на Фани Белнейска. Дълбоко се съмнявам, че ако на тези две майки се делегира власт, те биха отсъдили "смъртна присъда". Аз лично съм категорично против смъртното наказание.
Не мога да предполагам дали почернените майки биха отсъдили и до живот без замяна. Със сигурност обаче биха се замислили, преди да ударят с дървеното чукче...
Колкото повече обаче съдебните процеси се бавят, толкова повече огорчението им ще нараства. А с това и крайните им мнения и отношения. Така е и с общественото мнение.
Институцията "затвор" е създадена, за да отдели извършилия престъпление от жертвите му и от обществото като цяло. Презумпцията на институцията е и да предизвика оценъчна позиция и съвет у извършителя на престъплението, т.е. по някакъв начин да го превъзпита и социализира.
Това на практика не се прави – условията в затворите са ужасни... наркотици, насилие, гаври. На този етап въздействието върху извършилите престъпления се свежда до ограмотителни курсове. И толкоз.
За спазването на човешките права в затворите сме критикувани също от европейските държави и западни неправителствени организации.
Но не мога да приема като аргумент мнението на чужди експерти за отмяна на наказанието "до живот без право на замяна", както обяви министърът на правосъдието Диана Ковачева в подкрепа на идеята на Маргарита Попова.
По този въпрос трябва да се изкаже обществото.
Не, сега не предлагам референдум, втори след "Белене".
Предлагам държавата да убеди обществото дали може да превъзпитава престъпниците. Ама първо трябва да ги вкара в затвора.