Език прекрасен, кой те не руга...

Език прекрасен, кой те не руга
и кой те пощади от хули гадки?
Вслушал ли се е някой досега
в мелодьята на твойте звуци сладки?

Разбра ли някой колко хубост, мощ
се крий в речта ти гъвкава, звънлива -
от руйни тонове какъв разкош,
какъв размах и изразитост жива?

                         Иван Вазов

Официалният език в републиката е българският.

Това е член 3 от Конституцията на Република България. Както знаем, основният закон в една правова държава, който ляга в основата на всички останали законови и подзаконови актове, е именно Конституцията.

Всички нормативи се съобразяват с Конституцията и не могат да ѝ противоречат. Член 3 е кратък, точен и ясен. Има ли нужда от нещо повече?

Системата на организация на езиковите знаци (думи) се нарича граматика. От лингвистична гледна точка граматиката на един език съдържа неговия синтаксис и морфология, но в една по-широка перспектива това са всички правила за използване на един език.

Но езикът не е само правила, норми, спрежения и склонения. Пак лингвистите биха казали, че езикът е една отворена система, която се намира под непрекъснатото въздействие и натиск за промяна и то точно от най-живата си част – разговорната употреба, живата практика на езика.

Именно в тази практика вчера се оформи един нов оксиморон (съчетание на несъчетаеми понятия) – Закон за българския език. В продължение на три часа в българския парламент народните избраници дискутираха да има или да няма Закон за българския език.

От лингвистична гледна точка в този смисъл българският език "закон” си има – има граматика, правописни, пунктуационни и правоговорни правила.

Друг е въпросът, че Институтът по български език и литература към БАН през миналата година подготви ново издание, в което направи опит да събере сериозен брой на много професионалисти критики към сегашните езикови правила. Макар и мотивите за въведените промени все още да не са ясни. Но така или иначе, от гледна точка на самия език и езиковата система – нормативите са налични, правила има, изключения – също, описани са. Какво тогава ще урежда един Закон за българския език?

Интересен е обаче не само сблъсъкът между значението на думите "език” и "закон”, интересни са и мотивите на вносителите на двата законопроекта. "Без език няма нация” и "Езикът е част от нашата държавност и без български език няма българска държава” – е най-реторичната част от тезата на Любен Корнезов, вносител на единия законопроект.

Другият законопроект е на парламентарната група на "Атака”. И в двата обаче се предвижда да се създаде структура – комисия или съвет към правителството или Народното събрание – която да следи и да отговаря за опазването на българския език, включително да заменя чужди думи с български и да налага глоби и наказания за прегрешения пред същия този закон.

И ако приложим на практика закона, първите, които трябва да бъдат санкционирани, трябва логично да бъдат депутатите, включително и самите вносители на законопроектите. Или както най-лютият противник на предложените закони, депутатът от ДПС Лютви Местан, откри – самите законопроекти са пълни с грешки. И Местан ги поправи с червено, правилно.

Ежедневно от трибуната на Народното събрание се чуват какви ли не неща - не само грешки, лапсуси, паразитни думи, но и грубо нарушаване на правилата на книжовния български език, диалектизми, архаизми, жаргонни думи. До подобието на витиевати ругатни се изпускат и латински пословици (едва ли обаче някой ще заподозре, че нашите депутати владеят латински).

Във всеки случай от трибуната на Народното събрание се излива всичко друго, но не и книжовен български език. Е, и не само от трибуната сме се наслушали на "реч омайна сладка”.

Това се отнася и до езика на улицата, в учреждението, в трамвая, в медиите – признаваме: дори и ние журналистите често-често правим грешки. Но това е живият език – отворена система, този език се променя именно защото е жив, динамичен, гъвкав. Да, в медиите също използваме много английска лексика. И тук трябва да се напомни и един факт - същото това Народно събрание е одобрило и гласувало законите и нормативите, според които чуждият език (разбирай – почти над 90% английски) започва да се изучава от 2-ри клас задължително, а факултатитивно или избираемо - още от предучилищна възраст.

Това е само едно от нещата, които отварят широко портата за английския в българския, срещу което се възмущават вносителите и на двата законопроекта.

Но и тук не се корени проблемът, подтикнал три часа депутатите да спорят и дискутират за това да има или да няма Закон за българския език. Със закон чистотата на езика няма да бъде опазена, със закон тази чистота няма да бъда постигната.

И споровете за или против законопроектите започват да добиват популистки оттенък, отделно на това, че предстои и 24 май. По традиция през май месец ще се подхване някаква "лингвистична” дискусия с нюанс на национализми. Очакваме и по традиция някой да се появи с предложение - от това да отпадне пълният член до това да заменим кирилицата с латиница за по-успешна евроинтеграция. Както е модерно и както се случва всяка година по това време.

Така отбелязваме 24 май.

И въпреки че напълно сме съгласяваме с господин Корнезов, че без български език няма българска държавност, можем да напомним: Но във вековете българският език е доказал, че може да съществува и без държавност – в робските векове именно той е спасил съществуването на българската нация, на нас – българите. Така от 9 век, та до днес – 2012 година. Българският език е оцелял и въпреки паденията в последните сто години на българската държавност и законотворчество. И … – въпреки че все още няма специален Закон за него. Оцелял е и въпреки начина, по който го употребяват самите законотворци. Убедена съм, вярвам, че ще продължи да оцелява, въпреки…