Заслужава ли един "like" рожденият ден на Facebook

Докато у нас си играем на тука има референдум, тука няма, а в Украйна се броят срещу авторитарната власт на президента, истинската диктатура празнува своя 10-и рожден ден. Нея никой не иска да я сваля, а хората с радост ръкопляскат по случай юбилея ѝ. 

Всички са благодарни, че на света има място, в което не се налага да вземат решения – една невидима всемогъща ръка променя правилата и всички натискаме без всякакви възражения бутона "like". В това безкрайно пространство нямаме думата какво се случва на личната ни информация, нито от кой ъгъл да ни намигне поредният виртуален приятел. За сметка на това можем да си изкараме яда на своите себеподобни също така нисши – например да сипем язвителни и дори мръснишки коментари по техен адрес.

Така, докато вчера в късните часове си цъкахме върху снимките на приятелите и гледахме поредния смислен коментар на стената си, часовникът също цъкна 00:00 часа и Facebook чукна 10 години.

Никой не отрича мащабността на този юбилей, но слава Богу, все още не отбелязваме масово и еуфорично празника на социалната мрежа. Това, разбира се, не е изключено да се случи в близките десетилетия и отбелязването на празника да е единственият ни досег с други човеци на живо. 

Годишнините са повод за равносметка, колкото и клиширано да е това. За Facebook и Марк Зукърбърг тя може да не е перфектна, но 100% е поне задоволителна. Остава въпросът обаче какво има "под чертата" за милионите потребители в социалната мрежа.

Надали някой може да даде еднозначен отговор на това дали да се дивим на сватбената рокля на далечен познат, постната в профила му, е по-важно от правото на лично пространство. За някой превръщането в ексхибиционист или воайор онлайн сигурно е далеч по-важно от това, че някой ще му види чата с леля му в чужбина. Въпреки тези непукисти обаче има и други, на които не им се иска личната им кореспонденция например да се складира като зимнина в мазето на Facebook.

Вероятно никой от нас не е забравил случая с младежа, който си е затрил профила от дълги години и след това установил, че компанията всъщност разполага с хиляди страници информация за неговата скромна личност. Прибягването към конспиративните теории никога не е полезно, но всички бихме съжалявали, ако президентската кариера на някой сносен човек се провали заради проявена от него слабост из социалната мрежа, която отлежава в някоя база данни.

През години с чисто рекламни или не, а защо не и политически, цели Facebook беше възвеличаван не само като социално явления, а и като начин да се променя съдбата на цели нации. Някои посмяха да видят големия принос на социалната мрежа за Арабската пролет. Стремежът на хората да променят съдбата си и да извоюват свободата си, разбира се, е неоспорим, независимо дали това се случва онлайн, или в някоя кръчма. Умни хора прозряха тогава във Facebook революцията лека заблуда.

От една страна, хората, които зовяха за борба, пишеха масово на английски, което не е много типично за арабските държави. От друга страна, силата на социалната мрежа за добро или за зло не е толкова голяма, че да създаде неразрушимата връзка между хората, която да ги държи един до друг пред оръжията на потисниците им. Това го установиха учените хора, които 100% са си задали и логичния въпрос: а може ли социалната мрежа да се използва, за да разбунва духовете и дори понякога да води до кръвопролития в името на нечий интерес. Арабската пролет може ли да има "щипчица" чужда намеса, маскирана под различни потребители, приканващи уж своите събратя към действие?

Връзките на Facebook с разни правителства и революции засега остават само догадки. Благодарение обаче на мрежата революцията в главата на децата със сигурност умира. Самата компания се отчете на рождения си ден, че най-много са потребителите ѝ на тийнейджърска възраст. Принципно в това няма нищо лошо и като нищо младежите може да си пишат стихове по стените и да шерват класическа музика.

Практиката показва обаче, че виртуалното пространство се ползва от децата със съвсем други цели. И това може да не е лошо, и това да е пътят, по който върви човечеството. Някак си развитието, което уж всяко поколение носи, в светлината на активността във Facebook изглежда повече като отсъствие. Не е ясно дали клюкарките над средната възраст, заседнали вече на пейката пред блока, са далеч по-лоши от девойката, която плюе поредната снимка на уж близката си приятелка или обсъжда новото супер яко пиянско проявление на Джъстин Бийбър в интернет.