Има ли покой за покойниците в България?

Има ли наистина покой за покойниците в нашата страна? Нашите покойници, които са много повече от нас все още живите. Тези, чиято безкрайна върволица се губи далече назад във вековете. Тези, които са положили костите си след по-дълъг или по-кратък живот, след труд или бран за Родината. Тези, които са ни създали, наши майки и бащи.Тези, които са наши деца отишли си без време, чийто снимки разглеждаме със сълзи в очите.

Не! Няма покой за тях. Много от гробните места в България безнаказано се ограбват и оскверняват. Хората почти свикнаха, когато отидат на гроба на свой близък, скъп човек, да го намерят ограбен и осквернен.

Чувството, което изпитва човек, когато се изправи пред ограбения или разровен гроб на свой близък е потрес и едно безмълвно "ЗАЩО?"

Пишещият тези редове е изпитал това чувство, два пъти изправяйки се пред разровения гроб на свои близки. Веднъж на загиналата си дъщеря и втори път на нейната майка погребана до нея.

При второто посегателство беше открадната и дори пръстта от гроба, вероятно за попълване на друг гроб. А в тази пръст се намираха частици от тленните останки на детето ми разпилени сега незнайно къде.

Свидетели и потърпевши сме на друга смайваща практика за погребения в чужд, вероятно неплатен гроб, без да са информирани предварително за този акт близките на покойния. Изправени пред зейналия гроб те съзират с ужас струпани в някой ъгъл човешки кости непосредствено преди полагането на тялото на покойника.

На фона на тези събития почти бледнеят други осквернителни и мародерски прояви, в така пресилено наречени гробищни "паркове” места за полагане на последните останки на хората.

Списъка е много дълъг и многообразен - чупят се и се крадат паметните плочи, цветята поставени или посадени на гробните места, ритуални предмети. Множество бездомни кучета ровят и оскверняват гробовете, сеят зарази.

Молитвените ритуали и личното пространство на гробните места се нарушават непрестанно от самозвани майстори и хора с неясни функции, които предлагат нежелани услуги. Служителите на гробищните паркове, които копаят гробовете, нямат униформи и баджове и не могат да бъдат идентифицирани и различени от нелегитимните.

Управителят на Малашевския гробищния парк преди време безпомощно заяви, че охраната в лицето на "Алфа секюрити” не му е подчинена и практически се отказва охраната на гробните места.

Много стари дървета не се отстраняват, падат и чупят паметните плочи, опасни са и за посетители. По тесните алеи, проектирани за пешеходци, се движат автомобили застрашаващи посетителите, особено възрастните хора. И още, и още…

Правото на личността да бъде погребана достойно и да се съхранят тленните ѝ останки по достоен начин масово е нарушено при сегашната ситуация. Личността завещава това свое право на обществото, така както завещава материалната и интелектуалната си собственост. Това право на личността е част от обществения договор, на обичайното право, на традициите.

Навсякъде по света, независимо от съществуващите религиозни и обществени различия, нарушаването на покоя на мъртвите, дълбоко смислено наречени покойници, се оценява като тежко престъпление и се наказва подобаващо. Какво произтича от нарушението на правото на покой, поради извършването на някои от описаните по-горе престъпления- за близките на покойника, за държавата, за обществото?!

На близките се нанасят морални щети, тежки психически травми, депресии, разболяване.

Описаните престъпления могат да предизвикат и предизвикват обратна агресия. За държавата те изграждат негативен образ, а за обществото като цяло предизвикват разрушителни в морално отношение процеси.

Тези престъпления са масово явление, предизвикват недоволството на хиляди граждани и са от голям обществен интерес. За тях са подавани много устни и писмени жалби до всички действително отговорни и предполагаемо отговорни институции.

Институциите имат своите грешки и недостатъци, но практически са с вързани ръце за решаването на този жестоко потресаващ проблем. Те могат да противодействат в ограничен правов диапазон единствено чрез подзаконови нормативни актове, защото са длъжни да се съобразяват с действащия Наказателен кодекс. А сега действащият Наказателен кодекс разглежда някои от посегателствата на гробните места като кражба по чл. 194 и 195, което не отговаря на действително извършваните престъпления спрямо покойниците, техните гробни места и спрямо техните близки, а също и срещу обществото и държавата.

Действащото законодателство не наказва мародерите. В него не е дефинирано явлението мародерство, оскверняване на покойник или неговото гробно място.

В плахите опити на администрацията да се бори чрез наредби с престъплението мародерство, се натъкваме на безпомощност, противоречия и нелогичност. На входа на Малашевските гробища стои надпис произтичащ от сега действащата "Наредба за гробищните паркове и погребално-обредната дейност”.

Надписът илюстрира объркаността и нелогичността на администрацията, като приканва да се обърнем към Районното поделение на МВР, ако има посегателство върху гробно място на наш близък покойник, като обещава щетите при доказани такива да бъдат възстановени. Но защо полицията, която не присъства постоянно в гробищните паркове трябва да установява щетите? И как тя би могла да установи и възстанови щети като психическа травма, депресия, стрес, разболяване? Или последното е личен проблем на "неустойчиви” в психическо отношение личности.

Очевидно е необходимо ново законодателство за престъпленията извършвани в гробищните паркове.

Ето защо при предстоящите изменения в Наказателен кодекс би трябвало да се създаде нова глава в него, която да включва престъпления против покойник и/или гробното му място. Тя би трябвало да включва престъпленията, мародерство, ограбване на покойник, било чрез разкопаване на гробното му място, било по някакъв друг начин, оскверняване на самия покойник чрез непристойни действия, както и оскверняване на гробното му място чрез разрушаване на паметника, замърсяване, поставяне на не ритуални знаци, ограбване на ритуални предмети.

Особено внимание би трябвало да се насочи към медицински доказани психически травма на близко лице на покойника изразяваща се в депресия или друго заболяване, следствие оскверняване, ограбване, мародерство или друго посегателство върху покойника и/или гробното му място.

За по-голямата част от всички тези престъпления глобата не е достатъчна санкция. Необходимо е да се предвижда и наказания лишаване от свобода, които ще имат силно превантивен характер по отношение на разглеждания вид престъпност.

Обществото ни, всички ние сме длъжници на нашите скъпи покойници. Длъжни сме да защитим тяхното единствено и последно право, правото им на покой. Те не могат да се защитят, а ние не бива да забравяме, че рано или по-късно ще бъдем като тях. Това е единственото сигурно нещо в нашия живот.