Късметлии на показ

В България късметът има особени измерения.

Късмет е да минеш по тротоар и някоя стърчаща плочка да не те спъне и да те прати в "Пирогов”. Или да няма заграден тротоар с предупреждаваща лентичка, че отгоре ти може да се стовари  отломка. 

Късмет е да си здрав, защото самата реформа пристъпва на нестабилни патерици. И защото като си здрав, по-леко ще носиш товара на българския "преход”.  

Късмет е и да имаш работа, която работодателите заплащат справедливо. Или въобще да имаш работа.  

Късмет е все още да не си пенсионер, защото мизерните пенсии смазват самочувствието, но продължават да бъдат обект на управленските амбиции за икономии.  

Късмет колкото искаш в България ...

Да вземем тотото – късметлийска територия, нали? Но и то отдавна е загадка за човека, надяващ се от него да му изскочи късметът. Сега например ТОТО-то – да обединим под това заглавие всички работещи в тази сфера – ни сюрпризира с една статийка, в която се обяснява, че играта ни носи "радост и щастие”, че ТО мисли за нашата "сигурност и благополучие”... И прави някои промени. Сред тях е обявяването  публично на спечелилите суми над 10 000 лева.

Ела, Вълчо, лапни ме, ще викне нашият късмет.  Защото, който трябва, не може да се справи с едни телефонни измамници, та с тия ли, дето колят за пари ... Не ни ли окачва един Дамоклев меч над главите това нововъведение? На всички, които очакваме късметът да ни изненада с някаква сума, за да вържем двата края?

Публично ще обявяват късмета. А публичност до този момент не сме видели, що се отнася до престъпниците. Вместо да ги ловят, сега ще им сочат с пръст и ония, дето едната им надежда е в късмета. 

Тя каква излиза – че е по-късмет да нямаш късмет ...