Парите търсят стабилност в закона и регулациите

В света има доста свободен капитал. Всяка голяма инвестиционна компания обаче се интересува от няколко неща преди да реши накъде да насочи парите си. Като цяло те не се вълнуват много в какво ще инвестират – дали във фотоволтаици, дали в АЕЦ, дали в газостанция или в селското стопанство. За инвеститора трябва да бъде гарантирано връщането на вложената сума за определен срок от време със съответната норма на възвръщаемост. Това е най-важното условие. Поради което инвеститорите проучват пазара. Дали този пазар ще може да поеме продукта, който ще се произвежда, дали паричният поток ще е достатъчен и стабилен, за да обслужва инвестицията, за да може компанията в крайна сметка да си я върне.

Представете си какво се случва, когато такава компания изпрати свой представител у нас или пък той проучи нещата в интернет, което днес е достатъчно. Каква е неговата констатация? Първо, проблеми в банковия сектор – КТБ. Второ, неустойчива законова рамка – днес така, утре иначе. Нямаме дългосрочна устойчива законодателна рамка, която да предполага предвидимост за икономическата макрорамка. Която е в основата на финансовите модели, на базата на които инвеститорите определят риска. Трето, лошите послания, които ние отправихме като държава, която не е способна в последните повече от 15 години да реализира големи инвестиционни проекти. Изключвам магистралите, а говоря за енергетиката. Знаем, че имаше 3 големи проекта там, с много спорове около тях, но като цяло не трябва да забравяме, че не е важно кой е инвеститорът, чии са парите и дори каква е собствеността. За сведение на читателите - "Уестингхаус" е с 67% участие на "Тошиба". Т.е. компанията е собственост на японците. Това въобще не притеснява американското правителство. Понеже при нас се намеси и геополитиката, ние изгонихме един много сериозен инвеститор от страна на Русия. А не успяхме за отворилия се вакуум да намерим съответния западен инвеститор. Апропо, за проекта АЕЦ "Белене" първоначално имахме точно западен инвеститор в лицето на RWE. И той се оттегли.

Та в крайна неустойчивостта на макрорамката и политическата неустойчивост са много лоши сигнали за чуждестранните инвеститори. Друго обяснение няма.

Големите пари са плашливи. Те изискват стабилност. Очевидно ще имаме един карантинен период, независимо от добрите условия в икономиката, стабилност на правителството и т.н. Затова веднага няма да доведем чуждестранните инвеститори. Те ще изчакат определен период от време.