Голяма част от децата притежават едно и също качество - много се разсейват и бързо се отказват от поставена цел. Било то на плажа, когато някоя вълна отнесе трудно направения пясъчен замък, било то по време на някой квартален мач, когато детето с топката се откаже и си тръгне сърдито, защото неговият отбор пада. Мога да дам още много примери, но схванахте идеята.
Психиката на Григор Димитров наподобяваше тази при децата в големи периоди от последните няколко години. Той бързо се отказваше, когато нещата не се развиваха в негова полза. Когато ударите му не вървяха, бързо се сковаваше и почваше да ниже грешка след грешка, и то след удари, които по принцип може да прави със затворени очи и лява ръка. Изглеждаше така все едно губи интерес. Типично по детски.
Това е може би най-изнервящото в неговата игра - психиката. Ракета №1 на България като че ли не можеше да направи правилната стъпка в ключовия момент. Когато сбърка някоя важна топка, той често се затваря в себе си и в желанието си да не сбърка трупа повече и повече грешки.
От този Григор обаче вчера в Стокхолм нямаше помен. Онова плахо момче, което забравяше ума и дума пред лицето на загубата, просто го нямаше и не се появи дори за секунда. Вместо това, на корта беше един нов човек. Едно хлапе, което вече не беше такова. Един Григор Димитров в нова светлина.
Не ме разбирайте погрешно, хасковлията можеше да изиграе и по-добър двубой. Можеше да спечели дори в два сета, като се има предвид, че срещу такъв технически арсенал Давид Ферер трудно се справя. Но не играта му ме впечатли в двубоя, а спокойствието и психическата устойчивост, които, лично аз, за първи път видях.
Може би срещу Новак Джокович видяхме на какво точно е способен, но това не беше мач за титлата, даже не беше и полуфинал. Там зарядът е различен, залозите са различни, напрежението е различно.
Но вчера, в едва втория си финал при мъжете в ATP, и то срещу един от най-добрите в света (в момента №3), Димитров се събра и изигра двубой, какъвто никога досега не бе играл.
След краха в първия сет, когато сервисът му беше тотално разбит, а на свой ред Гришо не успяваше да се възползва от шансовете си заради безкрайните непредизвикани грешки, стоях и гледах безучастно, очаквайки че двубоят ще приключи в три сета.
Не така обаче смяташе Григор, който дори не трепна - въпреки напрежението, въпреки невероятните очаквания, които в България има към него, въпреки класата на противниковия тенисист.
Григор Димитров продължи да търси своята игра без да се нагажда в темпото на съперника, както обикновено прави, когато е притиснат до стената. Той намери себе си от самото начало и в собствените си подавания не оставяше шансове на противника, докато в същото време дебнеше като ястреб кога да нанесе категоричен удар върху съперник.
С нетипичната (досега) за него психическа устойчивост и сигурност в играта българинът спечели невероятно трудни точки след тежки разигравания, в които обикновено той бърка. Ферер обаче беше този, който се пречупи, а вместо Гришо да се подведе по играта на испанеца, именно световният №3 падна в капана на българския титан.
1:1 и битката почна отначало, но с разликата, че който спечелеше този гейм - печелеше и титлата. Толкова близо до успеха Григор никога не е бил, а аз се притеснявах как точно ще му се отрази това.
Половин час по-късно от притесненията ми нямаше и следа. Димитров играеше по начин, по който никога не го бях виждал. Със завидно спокойствие той продължи да се измъква от много трудни ситуации, а това си пролича най-вече в играта на Ферер. Той тотално загуби себе си, а най-ценното му качество - постоянността, го изостави в края на сета, докато в същото време Григор правеше това, което умее най-добре - да пречупва съперника с богатия си арсенал.
След финалната точка българинът се радваше като малко дете. Като онези, които споменах по-горе. Чиста радост, най-приятната на планетата. Той напълно си я заслужи. Заслужи я, защото за един ден хлапето порасна. Грешките на растежа - изчезнаха. Психическите дупки - изчезнаха. Спадовете в играта - и те. Това беше първият двубой на Григор Димитров, в който той показа и убеди цял свят, че е създаден от същия материал, от който са Федерер, Надал, Сампрас, Агаси и много други. Той е създаден, за да стъпи на световния връх.
До преди ден определено имах своите съмнения. Такива са имали и много други като мен. Да, той показваше проблясъци, но вчера това не бе проблясък. Това беше моментът, който пречупи досегашната призма, през която виждахме Григор. От хлапето с големия талант, той се превърна в тенисиста, чийто таван е безграничен.
Вече я няма психологическата бариера на "таланта без титла". Няма и огромната разликата с големите, която му пречеше да покаже най-доброто срещу най-добрите. Вече няма пречки. Пътят е само нагоре, а Григор има всички качества да постигне всичко, което до преди няколко години смятахме за невъзможно.
Може да звучи преувеличено, но аз вярвам. Повярвайте и вие, няма да останете разочаровани.
Коментарът е на Иво Вецев, Sporta.bg