„В къщата” на Франсоа Озон идва за 17-ия София Филм Фест

Най-новата кинотворба на Франсоа Озон "В къщата” спечели "Златна раковина” и Наградата на журито за сценарий от фестивала в Сан Себастиан и наградата на ФИПРЕССИ от МФФ Торонто 2012.

Българската публика също ще може да се наслади на филмовия шедьовър по време на София Филм Фест 2013, тъй като лентата е включена в програмата "Големите награди”.

"В къщата” разказва историята на 16-годишен тийнейджър, чието ангелско излъчване прикрива трескаво желание да моделира реалността според собствените си фантазии, а противоречивото му отношение към заобикалящите го хора, които превръща в персонажи на една паралелна реалност, много напомня на самия Франсоа Озон.

Актьорският екип е впечатляващ – ролите са поверени на Фабрис Лукини, Ернст Юмхауер, Кристин Скот Томас и Еманюел Сение.

Клод е ученик в гимназия в парижко предградие, където г-н Жермен (Фабрис Лукини) е учител по литература.

Домашното "Разкажете как прекарахте края на седмицата” провокира началото на поредица текстове, в които юношата описва как се е вмъкнал с измама в дома на свой съученик.

Тъй като собствената му семейна среда е далеч от мечтите, Клод е впечатлен от "нормалното” семейство на Рафаел и особено от излъчването "жена от средната класа” на майката на Рафаел (Еманюел Сение).

С всеки следващ разказ Клод разкрива малко повече, като постепенно променя текстовете си според изискванията на г-н Жермен, а истинността на фактите влиза в конфликт с безкрайните възможности на писателската фантазия...

Според Кристин Скот Томас "филмът поставя сериозни въпроси, по един простичък и забавен начин. Ако режисьорът беше друг, можеше да се получи трагедия, но Франсоа притежава необикновено чувство за хумор.”

Фабрис Лукини добавя детайли за творческата атмосфера: "С Франсоа се работи много приятно. Той има специфичен подход по време на снимките, напълно се потапя в действието, сам конструира кадъра и непрекъснато е зает зад камерата."

Основната програма на 8 Международен София Филм Фест през 2004 година беше закрита с премиерната прожекция на "Басейнът”, а през 2005 следващият филм на Франсоа Озон "5х2” отново присъстваше във фестивалната програма със специална гала. В програмата на 9-ия София Филм

Фест беше включена и специална ретроспектива на режисьора с представяне на още 6 негови филма – "Ситком”, "Престъпни любовници”, "Капки вода върху горещи камъни”, "Под пясъка”, "8 жени” и "Басейнът”. Фестивалната публика с радост сподели удоволствието от срещата с творбите на един от най-стойностните режисьори на "новото европейско кино”.

Традицията продължи и през 2007 година, когато на 11-ия София Филм Фест беше представен следващия филм на Озон – "Време за раздяла”, а през 2010 година на 14-ото издание на фестивала българската публика успя да види още една от неговите творби – "Убежище”.

"В къщата” е 13-ият пълнометражен филм на Франсоа Озон и възможност да предостави "по-човешка” роля на Фабрис Лукини след "Трофейна съпруга” (2010) (в която след арестуването на деспотичния съпруг индустриалец, съпругата домакиня се превръща в делова жена).

Темата за къщата като "сърцето на историята” ни препраща към "Убежище”(2009), където млада жена търси втори шанс в провинцията. Темата за обикновеното необикновено момче и за писателския потенциал ни връщат още назад към "Ricky” (2008) и "Angel” (2007).

Мотивите за самотата и чувството за отхвърленост ни дават повод да си спомним "Време за раздяла” (2005), с драмата за самотата в последните дни от живота на 30-годишен фотограф, внезапно научил, че е болен от рак.

Експериментът с възможните пътища и граници на реалността напомнят за фрагментите от живота на една двойка, разказа за нещата, които събират и разделят един мъж и една жена в "5х2” (2004), а делничният съспенс – за трилър-усещането на "Басейнът” (2003).

Творческият подход в екранизацията на театрална пиеса ни връща още по-назад, към "8 жени” (2002), а сравнението, което Франсоа Озон прави на Кристин Скот Томас и Шарлот Рамплинг, както и темата за смъртта препращат към "Под пясъка” (2001).

Корени на двусмислените отношения учител-ученик откриваме в "Капки вода върху горещите камъни” (2000). А върху жестокостта и иронията Озон работи още в "Престъпни любовници” (1999) и "Ситком” (1998).

Франсоа Озон е роден в Париж през 1967 г. Отгледан като най-голямото от четири деца в семейството на преподаватели в католическо училище, той е страстен почитател на киното още от юношеските си години. Първоначално се интересува от актьорския занаят и се появява като статист в няколко филма, но след това се насочва към режисурата, взима от баща си неговата камера super 8 и започва да снима. От 1988 прави късометражни филми, които му спечелват популярност в професионалните среди.

Най-известният сред тях е "Une robe d'été” (1996), историята на една ваканционна любов между млада испанка и юноша гей. Завършва кинорежисура във FEMIS. Снима късометражни филми на super-8, 16 мм и 35 мм, много от които са селектирани за международни фестивали.

След 10 години трупане на опит в късометражното кино, Озон дебютира с пълнометражния филм "Ситком” (1998), представен в "Седмицата на критиката” на Кан 1998. През следващите години филмите му са отличени на различни фестивали. Франсоа Озон е член на журито на Берлинале 2012.