"Екзистенциален роман" за модерното общество

След успеха на първата си книга "01. Неприличен роман", Ивайло Борисов пуска на пазара и продължението й - "02.Екзистенциален роман".

Втората част е малко по-тъжна, отколкото смехотворна, но за сметка на това все така динамична.

Романът засяга темата за непроницаемата, всеядна, универсална криза – криза на ежедневието, на съзнанието, на модерното общество в началото на XXI век.

През участта на "непоправимия" си герой авторът се взира в осакатяващите културни стереотипи и вербални клишета, в патологичните социални модели и жизнеспособните стратегии за манипулиране на съзнанието.

И ако "неприличният" роман е отправен преди всичко към абсурдите на прехода от късния соц към примитивния капитализъм в България, то тази книга третира яростно и саркастично онова мощно сгромолясване и преобръщане на ценностите, което задушава възможностите за индивидуално развитие и просперитет.

Премиерата на романа е планирана за средата на октомври.

Ето и кратък откъс от романа:

"...Бахти тъпотията са това сватбите! Може ли да отидеш на сватба на собствения си братовчед, да се напудриш едно хубавичко, ако ме разбирате, и тъкмо когато си мислиш да се върнеш долу да си допиеш, дотанцуваш, да обявиш подаряването на най якия подарък на света – двуседмична екскурзия за младоженците до Френска Полинезия с всичко включено и други такива сватбарски работи, да се окаже, че следващата ти спирка е ни повече, ни по-малко out of this world? Ташак.

Но поне не мога да се оплача от комфорта на пътуването натам. Това трябва да им го призная на осигуряващите транспортната услуга – много удобничко се чувства човек по време на трипа към по-доброто място. Не че ви препоръчвам да го пробвате без време, нали. В смисъл така или иначе все някога ще ви се наложи да го пропътувате, та хич недейте да бързате.

Аз обаче, изглежда, се бях разбързал. Оказах се обгърнат от нещо меко, прозрачнобяло и топло. Все едно бях полегнал върху голяма силиконова цица. Особеното беше, че не усещах нищо физически, но бях сигурен, че съм в голяма силиконова цица. Голяма силиконова цица, която по течението на река от мляко бавно и сигурно ме носи някъде там, в огледална млечна безбрежност. Сега, като се замисля, може би е била река от кърма. К’во пречи? Има и символика. Хем, от една страна, донася на новия живот необходимото, за да избуи, така да се каже, хем, от друга, мазно отнася вече непотребните твари. Примерно..."