"Ужасите на войната" на Гоя стъпват на родна земя

Софийската градска художествена галерия представя изложбата "Гоя: Хроникьор на всички войни.

"Ужасите на войната" и военна фотография". Експозицията, организирана от Институт  "Сервантес" и Академията за изящни изкуства "Сан Фернандо", ще  бъде открита на 29 октомври от 18.00 ч., съобщиха от СГХГ.

Досега изложбата е гостувала в Токио, Пекин, Ню Делхи,  Варшава , Краков и др. В София завършва нейното пътуване по  света. Кураторът Хуан Бордес ще бъде в България само в деня на  откриването.

Той ще бъде на разположение в СГХГ от 13.00 до 15.00 ч. на 29 октомври. За първи път в България се показва цикълът от гравюри "Ужасите на войната", създаден от испанския художник Франсиско де Гоя и Лусиентес (1746-1828). В изложбата са включени 82 гравюри.

Стремежът е да се допринесе за популяризирането и  изследването на тази толкова важна серия отпечатъци. С тази цел отпечатаните работи от цикъла са придружени от фотографии на  съвременни фоторепортери, които от 1839 г. досега предприемат  същите антивоенни подходи, които гениално, с поразителна  изразна мощ подема Гоя.

"Серията гравюри. Ужасите на войната" (1810-1820 г.) са замислени като акт на пацифизъм, чрез който художникът не взима ничия страна, а излага на показ варварството на двете страни  в един военен конфликт. Те са породени от Испанската война за  независимост (1808-1814), избухнала като реакция срещу  нашествията на френския император Наполеон.

Гоя се опитва да  излезе отвъд историческите факти.

"Ужасите" могат да се разделят на три части. В първата Гоя илюстрира разкази за реални събития с безспорна достоверност, но в гравюрите той надхвърля конкретните факти, натоварвайки ги с по-общ критически заряд.

Във втората част художникът  изобразява преживяването на войната по улиците на Мадрид, показвайки ужасите на гладната 1811 г., описвайки войната чрез отражението й върху всекидневния живот на хората. Накрая изработва няколко гравюри в символичен код, които нарича "категорични капризи".

В тях Гоя се фокусира върху политическата обстановка в следвоенния период, критикувайки установяването на абсолютизма и скъсването с идеалите на  Конституцията.