Адът на Земята

По последни данни на НСИ, в България има 82 дома за деца, лишени от родителски грижи. 4676 деца са ги обитавали началото на годината, като новодошлите са 1096, а напусналите (изписани и починали) - 1495.

"Медея – майка ми" разкрива ада, но не онзи, Дантевият, за когото са чували всички, а истинският, скрит и неудобен ад, чиито обитатели са осъдени и захвърлени там още в ембрионален стадий.

Постановката се съсредоточава върху няколко истории, които са обединени от едно – непривичното и крайно болезнено откъсване на детето от неговата майка и фрапиращите последствия от това откъсване. Кръгът е омагьосан децата биват изтръгнати от майчината утроба и захвърлени на бунището – разбирайте го пряко и преносно – като впоследствие самите те постъпват така със своето поколение.

Всъщност, непривично за едно произведение на изкуството, фикцията в "Медея – майка ми" отстъпва място на реалността, което я прави още по-трудна за смилане и още по-необходима за гледане.

Монолозите на мъжете и жените са напълно реални. Те са извадки от интервюта във вестници, електронни сайтове и телевизионни предавания и са претърпели само минимална редакция и обработка.

Всичко, което разказват героите по време на спектакъла, се е случило, продължава да се случва, докато четете тези редове и ще продължава да се случва и занапред.

Именно това е главният мотив на двамата автори Иван Добчев и Стефан Иванов да разгърнат тази доста тежка тема за сбърканото взаимодействие на субекта и прилежащия му обект.

Темата за децата и майките, за условията, в които живеят и се развиват, разделят се, търсят се, убиват се взаимно е архетипна и древна тема на трагедията – Медея в древногръцката митология убива сама децата си в името на отмъщението. В наши дни пък такива убийства са нещо злободневно и ежедневно, като мотивите този път почти винаги се коренят в ценностите, определени от икономиката и капитализма.

Контрапункт на разказаните истории се явява случаят на един абстрактен герой, разделен в два Аз-а – душа и разум, който поема обратния път. Той върви отвън навътре, като фундаменталният му стремеж е да се върне в онази утроба, която го е отхвърлила от себе си.

Парадоксът е налице – групата герои се отричат от кръвта си – пряко и метафорично: като източват кръвта си в кръводарителски банки и метафорично, чрез репликата "М..*ната ѝ на майката". Божидар пък, заедно със своя интелект Теодор ,търсят майчината кръв и я поемат от дарителите. По този начин те попадат в техния примитивен свят, където патология се превръща в нещо нормално, в банално всекидневие – продаването на деца, убийствата им или условията в домовете за деца лишени от родителска грижа.

Именно това е адът в чистата му форма. С това не трябва да се свиква и не е нормално.

Силното внушение в "Медея - майка ми" е подкрепено и от забележителната сценография на Даниела Олег Ляхова, която няма нужда от представяне. Визията на "Медея" варира, като ставаме свидетели ту на опростената селска простота, символ на душевността на героите, ту на история, наситена на стиймпънк елементи, вкарващи я в една фантастичност, приказност, необходими да представят съня на Божидар.

В общи линии, "Медея – майка ми" е пиеса, която провокира. Възможно е да ви отблъсне със своята директна истина, възможно е и да я прегърнете, заради нейната смелост. Със сигурност обаче няма да ви остави безпристрастни.

Автори: Иван Добчев и Стефан Иванов

Постановка: Иван Добчев и Маргарита Младенова

Сценография и костюми: Даниела Олег-Ляхова

Музика: Асен Аврамов

Участват: Елена Димитрова, Невена Калудова, Димитър Николов, Бойко Кръстанов, Ивайло Драгиев, Антонио Димитриевски, Станислав Ганчев, Маргита Гошева

Можете да гледате "Медея – майка ми" днес, 18 март, в Театрална работилница "Сфумато".