Археолози разкриха монашеската обител на свети Теодосий Търновски, която е била издигната с ктиторството на цар Иван Александър. Останките от каменната църква от 14-и век са в покрайнините на великотърновското село Самоводене и историците предполагат, че това е най-голямото за годината разкритие, което пренаписва историята, особено за местоположението на Търновската Света гора.
За 35 дена теренна работа археолозите от Регионалния исторически музей във Велико Търново професор Хитко Вачев и Илиян Петракиев разкриха исихаската обител на Теодосий Търновски, в която той се оттегля като отшелник през втората половина на 14-и век. Свързвайки резултатите от археологическите проучвания с данните от "Житието на Св. Теодосий Търновски", написано от самия Вселенски патриарх Калист, е установено, че разкритата църква е католиконът (основен храм) на манастира, чийто игумен е Теодосий Търновски, разказа професор Вачев:
"И лично царят участва в строежа на църквата и пише: "И като носеше пясък на три пъпреща разстояние, той участва в градежа на църквата".
Според средновековната мярка това са 555 метра от реката. Точно на това място археолозите разкриват красивата и богато украсена църква със стенописи, лъжица за причастие и голям бронзов кръст, който е висял от тавата на храма.
"Тук някъде е гробът на един български светец", коментира професор Вачев, предполагайки, че до храма е погребан последователят на Свети Теодосий Търновски, свети Роман Търновски, който управлява манастира три години и е починал от туберкулоза.
Археолозите казват, че този манастир дава нова насока в историческата наука с промяна на положението на Търновската Света гора. Има и хипотеза, че в близост, в една от подземните бази на Държавния резерв, е и самата пещера на Теодосий Търновски.