Балканската война през погледа на Божи човек

Има и справедливи войни, войни, които се водят, за да поправят някакво несправедливо статукво. Балканската война от 1912 г. несъмнено е една такава война. Съюзените България, Сърбия, Гърция и Черна гора се изправят срещу Османската империя. Целта на България е да освободи от османска власт областите, населявани масово от българи (Македония и Източна Тракия), и с това да се изпълни националният блян всички българи да живеят свободни в своята държава.

Че това е справедлива и дори богоугодна кауза не е просто българската гледна точка. В подкрепа на това твърдение идва издаването на дневника на свещеник Иван Дочев за Балканската война, който се появи на българския книжовен пазар благодарение на издателство "Изток-Запад".

Да, отец Иван Дочев е българин по етничност, ала Божиите хора (каквито са истинските свещеници и следовници на Исус Христос) не са устроени да гледат на света и хорските дела най-първо и най-вече през своята народностна идентичност, напротив – тяхната гледна точка е винаги универсална и общочовешка, такива са им и мерките, с които отсъждат за едно или друго дело.

Искам да кажа, че свидетелствата от първа ръка, които намираме в оригиналния дневник за Балканската война, писан от самия фронт от военния свещеник Иван Дочев, някак си убедително ни водят към разбирането, че "свобода винаги с жертви се изкупва", независимо "колко майки, деца и жени ще се разплачат". Защото "България си изпълни дълга към свойте братя македонци и одринци". Т.е. съществували са, съществуват и вероятно винаги ще съществуват справедливи каузи, за които да се воюва и да се мре. 

Слава Богу, отец Иван Дочев успява да надживее ужаса на войната и доживява до дълбоки старини. И освен всичко останало, което е оставил в този живот, той ни завеща текст, какъвто в досега издадената литература за Балканската война няма подобен - повечето книги са спомени на военни с преднамерени становища, целящи да защитят определена стратегия. Което е сигурен показател, че всеки културен български читател следва да се докосне до това самобитно четиво.