Български пергаментов ръкопис от 1221 г. влезе в колекцията на Europeana

В цифровата библиотека Europeana всеки по света има достъп доевропейското културно наследство.  Проектът стартира като прототип през 2008 година с два милиона цифровизирани единици. Днес в архивите й има 14 милиона цифровизирани книги, географски карти, снимки, картини, филми и музикални клипове от културни институции в цяла Европа.

Към Europeana е създадена и група за размисъл („комитет на мъдреците“), чиято цел е да изследва нови начини за осигуряване на онлайн достъп до културното наследство на Европа.  Докладът на "мъдреците" трябва да бъде публикуван в началото на 2011 година, съобщават от Европейската комисия (ЕК). 

Сред добавените през тази година нови материали са български пергаментов ръкопис от 1221 г., представляващ свидетелство за развитието на българския език; „Catechismusa prasty szadei“ („Простите слова на катехизиса“), първата литовска книга, публикувана през 1547 г.; екземпляр от 1588 г. на старогръцки и латински на „Technē rētorikēs“ („Реторика“) на Аристотел; картини на творилия през 17-и век холандски художник Jan Steen; всички творби на немските автори Гьоте и Шилер; филмов материал от 1907 г. от празненствата по случай на Деня на датската конституция; както и поредица заснети преди Първата световна война фотографии на манастира Glendalough в Ирландия. 

Цифровизираните снимки, географски карти, картини, музейни експонати и други изображения представляват 64% от колекцията в Europeana. 34% от колекцията са цифровизирани текстове, сред които пълното съдържание на повече от 1,2 милиона книги, които могат да бъдат четени онлайн и/или изтеглени.

Текстовете включват хиляди редки ръкописи, както и най-ранните печатни книги (инкунабула) от преди 1500 г. Видео и аудио материалите представляват по-малко от 2% от колекцията. Най-вече заради трудностите и разходите, свързани с уреждането на правата за цифровизиране и предоставяне на достъп до материали, защитени от авторското право (дори за материали, излезли от разпространение или печат), или до материали, носителите на правата на които са неизвестни (т.нар. осиротели произведения), много от достъпните чрез Europeana материали са стари, т.е. незащитени от авторското право произведения.

Всички държави-членки на ЕС са предоставили материали за Europeana, но приносът им все още е неравномерен. Франция е предоставила най-много материали (18% от общия им брой). Германия е увеличила своя дял на 17%. За да се гарантира, че Europeana представлява един истински обзор на европейското културно наследство, тя се нуждае от още качествени материали от всички държави-членки.